Тимъти Зан - Последната заповед

— Не можем да говорим с Мон Мотма — заяви накрая Хан. — Тя ще организира нещата по обичайните канали и преди да сме готови да потеглим, всички в двореца ще знаят. Рече ли Траун да затвори устата на Мара, ще има достатъчно време да го направи.

— И каква е алтернативата? — попита Лея и погледът й проблесна разтревожено.

— Както Ландо вече предложи — каза откровено Хан, — ще я измъкнем сами.

Лея хвърли изненадан поглед към Люк.

— Хан! Не можем да го направим!

— Разбира се, че можем — увери я Хан. — Веднъж с Чуй измъкнахме едного от имперския затвор и всичко мина чудесно.

Чубака изръмжа.

— Така беше — възрази Хан и го погледна. — Не беше наша вината, че го заловиха отново след по-малко от две седмици.

— Не това имах предвид — намеси се Лея с болка в гласа. — Вие предлагате абсолютно незаконни действия, които граничат с измяна.

Хан я потупа по коляното.

— А нима бунтът беше нещо друго освен незаконни действия, граничещи с измяна, скъпа — напомни й той. — Когато правилата не вършат работа, човек ги нарушава.

Лея си пое дълбоко дъх.

— Прав си — призна тя накрая. — Прав си. Кога ще го направим?

— Ще го направим ние, не ти — отсече Хан. — Двамата с Люк. Вие двамата с Чуй оставате тук на сигурно място.

Чубака изръмжа, но бързо млъкна. Лея погледна уукито, после — Люк…

— Не е нужно да идваш, Хан — каза Люк, прочел страховете на сестра си, които тя за нищо на света не би изрекла на глас. — Ще отидем само двамата с Мара.

— Как не, сами ще унищожите всичките устройства за клониране! — изсумтя Хан.

— Нямаме друг избор — отвърна Люк. — Делта продължава да предава информация на Империята, така че не са много хората, на които можем да имаме доверие. А онези, в които сме сигурни, като пилотите от Свирепия ескадрон, са на активна бойна служба — той махна с ръка из стаята. — Оставаме ние.

— Така е — кимна Хан. — Но все пак трима имат повече шансове, отколкото двама.

Люк се обърна към Лея. Погледът и беше пълен със страх за безопасността на съпруга й, но в излъчването й имаше само неохотно приемане на решението му. Тя съзнаваше изключителната важност на мисията и като опитен политик разбираше, че предложението на Хан е смислено. Или също като Хан не искаше да остави Люк да тръгне сам с жената, която се бе заклела да го убие.

— Добре, Хан — кимна той. — Ще направим група от трима души.

— А защо не от четирима? — въздъхна Ландо. — Както са тръгнали нещата с молбата ми за Пътуващия град, изглежда, скоро няма да има какво да правя. Няма да е зле да си върна малко на Империята за онова, което ми причини.

— Нямам нищо против, приятелю — кимна Хан. — Добре дошъл на борда — той се обърна се към Чубака. — Добре, Чуй. Какъв ти е проблемът?

Люк погледна изненадано Чубака. Не бе усетил нищо, а сега, като се съсредоточи, долови вихър от чувства в уукито.

— Какво става, Чуй?

Отначало уукито само ръмжеше недоволно, но след това неохотно проговори.

— С удоволствие бихме те взели с нас — отвърна Хан. — Но някой трябва да остане да се грижи за Лея. Освен ако не мислиш, че охраната в двореца ще се справи сама.

Чубака изръмжа ясното си и кратко мнение за охраната на двореца.

— Прав си — съгласи се Хан. — И точно затова ще останеш тук.

Люк се обърна към Лея. Тя също разбираше пред каква дилема се бяха изправили. Първоначалният кръвен дълг на Чубака беше към Хан и затова не искаше да го пусне да се включи в опасната мисия без него. Но Лея и близнаците също бяха под защитата на уукито и за Чубака беше немислимо да ги остави без охрана в двореца.

Люк се замисли, опитвайки се да намери разрешение на проблема, но изведнъж видя как очите на сестра му проблеснаха.

— Хрумна ми нещо — заяви тя предпазливо.

Всички я изслушаха и за огромна изненада на Хан Чубака веднага даде одобрението си.

— Сигурно се шегуваш — възкликна Хан. — Това е шега, нали? Да, шега е. Защото, ако си мислиш, че ще оставя Лея и близнаците под защитата на…

— Това е единственият начин, Хан — прекъсна го спокойно Лея. — Иначе Чуй ще се измъчва от угризения.

— Чуй и друг път е бил нещастен — изстреля Хан. — Ще му мине. Кажи й и ти, Люк.

Люк поклати глава:

— Съжалявам, Хан. Според мен идеята е добра — той се поколеба, но не успя да устои на изкушението. — Предполагам, че това е една от налудничавите джедайски глупости.

— Много смешно — изръмжа Хан. Отново плъзна поглед из стаята. — Ландо? Уинтър? Кажете нещо!

— Не гледай към мен, Хан — вдигна ръце Ландо. — Не участвам в тази част от обсъждането.