Тимъти Зан - Последната заповед

— Добре — кимна Органа Соло без особена убеденост, но явно и без намерение да я притиска. — Е, ще се видим скоро — тя отново протегна ръка към дръжката на вратата…

— Почакай!

Органа Соло се обърна:

— Да?

Мара си пое дълбоко дъх. Императорът непрестанно беше повтарял, че съществуването на мястото е свещена тайна, доверена само на малцина. Но след като Траун притежаваше неограничена армия от клонинги и се канеше да я хвърли срещу галактиката…

— Мисля, че знам къде са цилиндрите „Спаарти“.

Въпреки неразвитите си джедайски сетива усети вълните изненада от Органа Соло.

— Къде са? — попита едва сдържано тя.

— Императорът имаше лична съкровищница — отвърна Мара. Думите излизаха трудно от устата й. Пред погледа й се появи съсухреното лице на императора, жълтите му очи се впиха в нея с мълчаливо и горчиво обвинение. — В планината на една планета, която той наричаше Затънтената земя. Не зная дали има официално име. Там държеше всичките си лични трофеи, сувенири и странни технологии, за които мислеше, че някой ден могат да му влязат в работа. В една от изкуствените пещери бяха монтирани клониращите резервоари, които бил взел от някакъв производител на клонинги.

— В какво състояние бяха устройствата?

— В чудесно — Мара потрепери. — Имаше автоматизирана система за подаване на храна, за развиване на лични качества и за обучение на клонингите в процес на растеж.

— Колко бяха цилиндрите?

Мара поклати глава:

— Не знам. Бяха подредени в концентрични кръгове, нещо като гладиаторска арена, която запълваше цялата пещера.

— Хиляда цилиндъра? — настоя Органа Соло. — Две хиляди? Десет хиляди?

— Май поне двайсет хиляди — отвърна Мара. — Може и повече.

— Двайсет хиляди! — прошепна Органа Соло. Лицето й замръзна ужасено. — И Траун изважда нов клонинг от всеки от тях през двайсет дни.

Мара я зяпна изненадано:

— През двайсет дни ли?! Не е възможно!

— И аз така мисля, но Траун го прави. Знаеш ли координатите на Затънтената земя?

Мара поклати глава:

— Била съм там само веднъж и императорът сам управляваше кораба. Но съм сигурна, че ако имам достъп до звездни карти и навигационен компютър, ще успея да я намеря.

Органа Соло кимна бавно. Излъчването й оставяше в Мара усещането за бурен вятър в клисура.

— Ще видя какво мога да направя. А междувременно… — погледът й рязко се впи в лицето на Мара. — Не бива да казваш на никого. Абсолютно на никого. Траун все още получава сведения направо от двореца и е готов да те убие, за да ти запуши устата.

Мара кимна.

— Така е — каза тя.

В стаята изведнъж сякаш стана по-студено.

— Добре, ще се опитам да ти осигуря допълнителна охрана, без да привлека нежелано внимание — Лея леко наклони глава, сякаш се ослушваше. — Трябва да тръгвам. Хан и Люк идват насам, а това не е най-подходящото място за военен съвет.

— Съгласна съм — Мара се обърна към прозореца. Зарът беше хвърлен, вече беше минала невъзвратимо на страната на Новата република.

На страната на Люк Скайуокър. Мъжът, когото ще убие.

Същата вечер свикаха военния съвет в кабинета на Лея, единственото място, до което имперският агент Делта нямаше достъп. Люк влезе, огледа стаята и се замисли за странните обстоятелства, които бяха довели тези хора — неговите приятели — в живота му. Хан и Лея седяха един до друг на дивана, споделяха кратък миг спокойствие, преди реалностите на бушуващата в галактиката война да ги разделят за пореден път. Чубака беше между тях и вратата, лъкът лежеше готов за стрелба на косматите му колене. Уукито изглеждаше решен да не допусне да се провали отново в самоналожените си задължения на кръвния дълг. Ландо се мръщеше пред компютъра на списък с пазарните цени на някакви стоки. Трипио и Арту си говореха в ъгъла, предаваха си последните новини и дроидски клюки. Уинтър седеше смирено в другия ъгъл и бдеше над заспалите близнаци.

Неговите приятели. Семейството му.

— Какво стана? — попита Хан.

— Обиколих целия район — отвърна Люк. — Няма никой наоколо, дори дроиди. Тук как е?

— Накарах лейтенант Пейдж да дойде лично и да провери за подслушвателни устройства — каза Лея. — Оттогава не е влизал никой. Би трябвало всичко да е обезопасено.

— Чудесно — кимна Хан. — Вече може ли да разберем за какво е всичко това?

— Да — отвърна Лея и Люк усети как сестра му се напрегна. — Мара смята, че знае къде се намират имперските съоръжения за клониране.

Хан се поизправи и хвърли бърз поглед към Ландо.