Тимъти Зан - Последната заповед

— И къде са?

— На планета, която императорът наричал Затънтената земя — отговори Лея. — Явно е някакво кодово название — не успях да го намеря в нито един от списъците, които прегледах.

— Какво представлява мястото? Стари съоръжения за производство на клонинги ли? — попита Люк.

— Мара каза, че е императорска съкровищница — отвърна Лея. — Останах с впечатлението, че е нещо средно между трофейна зала и склад за бойна техника.

— Скрита миша дупка — кимна Хан. — Точно като за него. И къде се намира?

— Не знае координатите — каза Лея. — Била е там само веднъж. Но е сигурна, че ще успее да намери планетата.

— Защо досега не е казала нищо? — попита Ландо.

Лея сви рамене:

— Не е знаела за клонингите, научи за тях от мен. Когато всички говореха за тях, тя беше на лечение за възстановяване на нервните клетки.

— Все пак ми е малко трудно да повярвам, че не е научила нищо — възрази Ландо.

— Трудно, но не и невъзможно. Клонингите не се споменават в нито един от предназначените за общо разпространение доклади. А и тя не общуваше с кой знае колко хора в двореца.

— Но все пак моментът е прекалено удобен — изтъкна Ландо. — Дори подозрително удобен. Докато може свободно да се разхожда из двореца, Мара мълчи. След това имперски командос я посочва като Ръката на императора, затварят я и тя изведнъж размахва пред нас Затънтената земя и очаква да я освободим.

— Кой казва, че ще я освободим? — попита Лея, сякаш дори стресната от подобна възможност.

— Нали това е целта? — попита Ландо. — Да ни заведе на Затънтената земя, ако я пуснем.

— Тя не иска нищо — възрази Лея. — А аз предлагам само да внесем навигационен компютър в стаята й, за да може да установи координатите на Затънтената земя.

— Едва ли ще свърши работа, скъпа — поклати глава Хан. — Координатите са добро начало, но съкровищницата може да се намира навсякъде на планетата.

— Особено ако императорът е искал да остане скрита — съгласи се Люк. — Ландо е прав. Ще трябва да я вземем с нас.

Хан и Ландо се обърнаха изненадани към него. Дори Лея изглеждаше ужасена от думите му.

— Не искаш да кажеш, че вярваш на тази история, нали?

— Според мен нямаме друг избор — отвърна Люк. — Колкото повече се бавим, толкова повече клонинги ще хвърли срещу нас Империята.

— А какво стана с издирването, което започна? — попита Лея. — Онзи маршрут през Подерис и сектора Орус?

— Издирването ще отнеме време — отговори Люк. — Мара ще ни отведе на мястото много по-бързо.

— Ако казва истината — възрази мрачно Ландо. — Ако не, напразно ще си загубиш времето.

— Или по-лошо — добави Хан. — Траун вече се опита да те прати при оня негодник Кбаот. Нищо чудно това отново да се окаже капан.

Люк ги изгледа мълчаливо, чудейки се как да им обясни. Дълбоко в себе си знаеше, че точно това трябва да направи, натам го водеше пътят му на джедай. Също както и при последния сблъсък с Вейдър и императора, съдбата му се преплиташе със съдбата на Мара.

— Не е капан — каза той накрая. — Поне от страна на Мара.

— Съгласна съм — подкрепи го тихо Лея. — Мисля, че си прав. Ще трябва да я вземем с нас.

Хан рязко се извърна към съпругата си. Погледна намръщено Люк и отново се обърна към Лея.

— Остави ме да позная — изръмжа той. — Това е една от налудничавите джедайски глупости, нали?

— Отчасти — призна Лея. — Но основното е проста логика. Траун едва ли би правил опит да ни убеди, че Мара има участие в опита за отвличане, ако не искаше да пренебрегнем всичко, което би ни казала за Затънтената земя.

— Значи според теб Траун е предполагал, че опитът може и да се провали? — попита Ландо.

— Убедена съм, че Траун се е подготвил за всички възможни развития — отвърна Лея. На бузата й потрепери мускул. — И както вече каза, Хан, има и някакво джедайско прозрение. По време на нападението докоснах съзнанието на Мара на два пъти — веднъж, когато ме събуди, и втори път, когато излезе в гръб на командосите — тя погледна Люк и той усети, че Лея знае за клетвата на Мара да го убие. — Мара не ни харесва особено — добави тя, — но това няма голямо значение. Тя разбира какво би причинило на галактиката едно повторение на Войните на клонингите, и не иска това да се случи.

— Ако се съгласи да ме заведе на Затънтената земя, тръгвам — заяви твърдо Люк. — Не моля никого от вас да идва с мен. Искам само да ми помогнете да убедим Мон Мотма да я освободи — той се поколеба: — И благословията ви.

Настана тишина. Хан стоеше, впил поглед в пода с набръчкано чело, стискайки ръката на Лея. Ландо сучеше мустаци и мълчеше. Чубака галеше лъка си и си мърмореше тихо под нос, в другия ъгъл Арту пиукаше. Един от близнаците — според Люк беше Джейсън — изплака в съня си и Уинтър се пресегна да го помилва успокояващо.