Тимъти Зан - Последната заповед

— Пригответе ми кораб, върховен адмирал Траун — каза той. — Искам да замина за Затънтената земя. Незабавно.

— Така ли? — попита Траун и пристъпи до Пелаеон. Щурмовакът мина зад тях и най-сетне Пелаеон се озова в безопасната зона около йосаламира. — Може ли да попитам защо?

— Причините са си лично мои — отвърна заплашително Кбаот. — Да не би да ги поставяте под въпрос?

За момент на Пелаеон му се стори, че Траун е готов да приеме предизвикателството.

— В никакъв случай — каза най-накрая върховният адмирал. — Щом искате да отидете на Затънтената земя, разбира се, можете да го направите. Лейтенант Тшел?

— Сър? — обади се веднага младият дежурен офицер.

— Свържете се с „Мъртвешка глава“ — заповяда Траун. — Съобщете на капитан Харбид, че космическият галеон „Драклор“ се изважда от групата му и се прехвърля под мое разпореждане. Да го изпрати само с екипажа, аз ще осигуря охрана и пътници.

— Слушам, сър! — отвърна Тшел и се втурна към предавателя.

— Не съм искал никаква охрана, върховен адмирал Траун — каза Кбаот, като изражението на лицето му се колебаеше между раздразнение и подозрителност. — Нито пък други пътници.

— От доста време планирам да изпратя генерал Ковел да поеме командването на гарнизона в планината Тантис — отвърна Траун. — Както и да допълня тамошните части. Струва ми се, това е една удобна възможност.

Кбаот погледна Пелаеон и отново се обърна към Траун.

— Добре тогава — каза накрая, очевидно се беше установил на раздразнението. — Но това ще бъде мой кораб, не на Ковел. Аз ще давам заповедите.

— Разбира се, майстор Кбаот — отвърна успокояващо Траун. — Точно така ще кажа и на генерала.

— Добре — устните на Кбаот се движеха колебливо зад дългата бяла брада и за миг на Пелаеон му се стори, че джедаят отново ще изгуби контрол над себе си. Той наклони леко глава на една страна и възвърна самообладанието си. — Добре — повтори той рязко. — Ще бъда в покоите си. Извикайте ме, когато приготвите кораба.

— Както желаете — кимна Траун.

Кбаот отново ги изгледа, обърна се и закрачи отсечено.

— Съобщете на генерал Ковел за промяната в плановете, капитане — заповяда Траун, изпращайки с поглед отдалечаващия се Кбаот. — В компютъра има готов списък с определените за матриците за клониране войници, помощниците на Ковел да уредят прехвърлянето им на борда на „Драклор“. И да пратят за охрана най-добрите части на генерала.

Пелаеон намръщено го изгледа. Хората на Ковел, както и самият генерал трябваше да потеглят в помощ на десантните части на Куат Кристак.

— Мислите ли, че планината Тантис е в опасност? — попита той.

— Не ми се вярва — отвърна Траун. — Въпреки това нищо чудно нашият прозорлив майстор джедай наистина да е засякъл нещо важно, макар че вероятно е някакво раздвижване сред местното население. Но най-добре е да не поемаме излишни рискове.

Пелаеон погледна през илюминатора към звездата на системата на Корускант.

— Възможно ли е да има нещо общо с бунтовниците?

— Съмнявам се — отвърна Траун. — Няма никакви признаци, че са научили за съществуването на Затънтената земя, да не говорим за планиране на някакво действие срещу нас. Ако това се случи, веднага ще разберем за намеренията им.

— Чрез източника Делта.

— И по обичайните канали на разузнаването — Траун се усмихна леко: — Все още ви смущава получаването на информация от източник, който не познавате, нали?

— Донейде, сър — призна Пелаеон.

— Гледайте на това като на каляване на вярата ви в мен. Някой ден ще прехвърля Делта под ваше командване. Но моментът все още не е дошъл.

— Слушам, сър — Пелаеон погледна към вратата, през която бе излязъл Кбаот.

Срещата с майстора джедай събуждаше неприятни спомени, отдавна погребани в паметта му. Нещо, свързано с Кбаот и Затънтената земя…

— Изглеждате разтревожен, капитане — отбеляза Траун.

Пелаеон поклати глава:

— Не ми харесва идеята да позволим на Кбаот да влезе в планината Тантис, адмирале. Не знам защо, просто не ми харесва.

Траун проследи погледа му.

— Не бих се тревожил толкова — каза той спокойно. — Всъщност това по-скоро е разрешение на проблема ни.

Капитанът го погледна смръщено:

— Не разбирам.

Върховният адмирал се усмихна отново:

— Всичко с времето си, капитане. Сега трябва да обърнем внимание на належащите въпроси. Готов ли е флагманският ми кораб?

Пелаеон отхвърли страховете. Предстоеше им нападение в сърцето на бунтовниците, не беше време да обръща внимание на неясни тревоги.