Тимъти Зан - Последната заповед

Присвиването се засили.

— Значи не искат да подмамят флотата насам — каза Лея.

— Иначе щяха да оставят предавателната станция, за да можем да повикаме помощ.

— И аз така мисля. Изглежда, Траун си е наумил да се разправя направо с нас.

Лея кимна мълчаливо, вторачена в екрана. Звездните разрушители навлизаха в обсега на бойните станции и в чернотата на космоса започнаха да проблясват турболазерни изстрели. Встрани от главното бойно поле крайцерите и останалите поддържащи кораби оформяха защитна зона, за да предпазят звездните разрушители от изтребителите на Новата република, които връхлитаха срещу тях. На екрана светна бледа светлинка — изстрел с йонно оръдие от повърхността към звездните разрушители.

— Само хаби енергия — измърмори презрително Рийкън.

— Те са извън обхват.

Но дори звездните разрушители да бяха по-близо, поразяващият енергийните системи заряд лесно можеше да удари бойната станция. Йонните оръдия не се отличаваха с особена точност.

— Трябва да прехвърлим командването на някой друг — измърмори Лея и внимателно огледа щаба.

Ако успееше да намери Мон Мотма и я убедеше да възложи командването на Рийкън… Изведнъж погледът й спря. До черната стена седеше Сена Лейкволд Миданил, вперила поглед в тактическия екран. Тя беше първи помощник на генерал Бел Иблис, който беше много повече от компетентен.

— Ей сега ще се върна — каза тя на Рийкън и си запроправя път през тълпата.

— Съветник Органа Соло — кимна Сена, когато Лея спря пред нея. От излъчването й струеше напрежение. — Наредиха ми да се дръпна и да не им се пречкам. Можете ли да ми кажете какво става?

— Става това, че имаме нужда от Гарм — отвърна Лея и отново се огледа. — Къде е той?

— Горе, в галерията за наблюдатели — отвърна Сена и кимна към балкона, който опасваше в полукръг задната стена на щаба.

Лея вдигна поглед. В галерията се тълпяха всякакви същества, повечето цивилни, които заемаха различни постове в управлението и имаха право да научат какво става, но не разполагаха с достъп до щаба. В единия край седеше Бел Иблис, вперил напрегнато поглед в екраните долу.

— Извикайте го да дойде тук — каза Лея. — Имаме нужда от него.

Сена въздъхна.

— Няма да слезе. Само ако Мон Мотма го помоли. Предавам ви буквално думите му.

Лея отново усети присвиване в стомаха. Бел Иблис си имаше гордост, но точно сега не беше времето за разправии.

— Но ние имаме нужда от помощта му.

Сена поклати глава:

— Омръзна ми да се разправям с него. А и няма да ме изслуша.

Лея си пое дълбоко дъх.

— Може би ще послуша мен.

— Надявам се — Сена посочи тактическия екран. Един от крайцерите на Бел Иблис се беше появил от космическите докове, за да се присъедини към вдигащата се нагоре вълна изтребители, корелиански кръстосвачи и фрегати, които обстрелваха нападателите. — Това е „Опустошител“. Синовете ми Питър и Дейвид са на него.

Лея я докосна по рамото:

— Не се безпокой, ще го накарам да слезе.

Едва се промъкна до централната част на галерията. Около Бел Иблис обаче беше празно.

— Здравей, Лея — каза той, когато тя се приближи до него. — Мислех, че ще си долу.

— Трябваше да бъда, както и ти самият — отвърна Лея.

— Имаме нужда от теб…

— Предавателят ти в теб ли е? — прекъсна я той рязко.

Тя го погледна изненадано:

— Да.

— Извади го. Веднага. Обади се на Дрейсън и го предупреди за онези два прехващана.

Лея погледна към големия тактически екран. Двата прехващана, присъединили се малко по-късно към останалите, вече бяха заели позиции и гравитационните им фунии обхващаха бойните станции.

— Траун ни извъртя този номер на Куат Кристак — продължи Бел Иблис. — Използва прехващаните, за да определи къде точно да изскочат корабите от хиперпространството. Дрейсън трябва да премести в този район още няколко кораба, за да има готовност да ги пресрещне.

Лея вече тършуваше в джоба на робата си.

— Но ние не разполагаме с нищо, което може да унищожи един звезден разрушител.

— Не става въпрос да го унищожи — отвърна Бел Иблис.

— Какъвто и кораб да изскочи от хиперпространството, в първите няколко минути ще е неориентиран, с изключени щитове и няма да знае къде да се цели. Ако нашите кораби вече са там, в началото ще могат да стрелят необезпокоявани. Така предимството е на тяхна страна.

— Ясно — кимна Лея, включи предавателя и поиска да я свържат с централния оператор. — Говори съветник Лея Органа Соло. Имам спешно съобщение за адмирал Дрейсън.