Тимъти Зан - Последната заповед

— Адмирал Дрейсън е зает и не може да бъде обезпокояван — отвърна електронен глас.

— Това е пряка заповед от съветник — настоя Лея. — Свържете ме с Дрейсън.

— Гласовият анализ потвърден — каза операторът. — Прерогативите на съвета са отменени заради военното положение. Можете да оставите съобщение, което по-късно ще бъде предадено на адмирал Дрейсън.

Лея стисна зъби и хвърли поглед към тактическия екран.

— В такъв случай ме свържете с първия помощник на Дрейсън.

— Лейтенант Дьо Пре е зает и не може да…

— Отменям заповедта — прекъсна го Лея. — Дайте ми генерал Рийкън.

— Генерал Рийкън е зает…

— Късно — прошепна Бел Иблис.

Лея вдигна поглед. От хиперпространството право пред бойните станции внезапно изскочиха два звездни разрушителя клас „Победа“ точно както бе предрекъл Бел Иблис. Те изстреляха по един силен залп и се отдръпнаха. Орбиталните станции и защитаващите ги бойни кораби отвърнаха с хаотична стрелба. Мъгливата синя сфера, която показваше на екрана защитното поле на станцията, просветна ярко.

— Дрейсън не може да се справи с Траун — въздъхна Бел Иблис. — Просто не е по силите му.

Лея си пое дълбоко дъх:

— Трябва да дойдеш долу, Гарм.

Той поклати глава:

— Не мога. Само ако Мон Мотма ме помоли.

— Държиш се като дете — извика Лея, изоставяйки всички опити да го убеди дипломатично. — Не можеш да оставиш хората навън да умират само заради наранено честолюбие.

Бел Иблис се обърна рязко към нея и тя видя болката в очите му.

— Ти не разбираш, Лея. Това няма нищо общо с мен. Всичко зависи от Мон Мотма. След всичките тези години най-сетне осъзнах защо постъпва така. Винаги съм предполагал, че съсредоточава в себе си все повече власт само защото обича властта. И съм грешал.

— Защо тогава? — попита рязко Лея, колкото и да не й се говореше сега за Мон Мотма.

— Защото от всяка нейна постъпка зависи животът на толкова много хора — отвърна тихо той. — А възможността да повери на някого тази отговорност я ужасява.

Лея го зяпна изненадано, отвори уста да отхвърли твърдението му, но изведнъж всички парченца от живота й през последните години си дойдоха на мястото и се сглобиха в цялостна картина. Дипломатическите мисии, които Мон Мотма беше настояла да поеме, без значение, какво й струваха като загубено време за обучение за джедай или като напрегнат семеен живот… Доверието, което Мон Мотма имаше в Акбар и в още неколцина, цялата отговорност, която лягаше на все по-малко и по-малко на брой рамене… На раменете на малцината, на които тя вярваше, че ще свършат добре работата си.

— Не мога просто така да сляза и да поема командването — наруши тишината Бел Иблис. — Докато не е готова да ме приеме, и то изцяло, като човек, на когото може да има доверие, Мон Мотма няма да ми даде никаква истинска власт в Новата република. Постоянно ще се чувства длъжна да ме следи, да наднича над рамото ми, за да се уверява, че не правя грешки. Тя няма време за това, аз пък нямам търпение и така търкането между нас ще се окаже гибелно за хората, хванати по средата — той кимна надолу към щаба: — Когато е готова да ми се довери, ще поема отговорността. Но дотогава е най-добре за всички да стоя тук.

— С изключение на хората, които умират в момента — напомни му сурово Лея. — Позволи ми да й се обадя, Гарм. Може би ще успея да я убедя да ти предложи командването.

Бел Иблис поклати глава:

— Ако се налага да я убеждаваш, Лея, няма смисъл. Тя трябва сама да реши.

— Може и да го е решила — обади се зад тях Мон Мотма.

Лея изненадано се обърна. Вниманието й беше погълнато от Бел Иблис до такава степен, че не беше забелязала приближаването на по-възрастната жена.

— Мон Мотма — започна тя, усещайки вина, че е говорила така за някой, който е зад гърба й. — Аз…

— Спокойно, Лея — прекъсна я Мон Мотма. — Генерал Бел Иблис…

Бел Иблис се беше изправил и я гледаше очаквателно.

— Да?

Мон Мотма въздъхна и напрегнато продължи:

— През годините между нас имаше доста разногласия, генерале. Но това вече е минало. Навремето бяхме един добър екип. Не виждам защо да не се опитаме отново да работим заедно.

Тя се поколеба отново и Лея изведнъж разбра колко труден е този разговор за нея. Колко оскърбително е да се изправи пред мъжа, който преди толкова години й бе обърнал гръб, а сега й се налагаше да потърси помощта му. Ако Бел Иблис продължеше да упорства.

И в този момент за нейна изненада Бел Иблис се изпъна по военному.