Тимъти Зан - Последната заповед

— Решихме ли!? — избухна Дрейсън. — И кои сте тези „ние“?

Лея го погледна право в очите.

— Семейството и най-близките ни приятели — отвърна тя. — Единствените хора, за които мога да съм абсолютно сигурна, че не подават информация на Империята.

— Няма да търпя да обиждате…

— Достатъчно, адмирале — прекъсна го спокойно Мон Мотма. Спокойно, но в очите й проблясваше твърдост. — Упреците ви могат да почакат. Независимо дали е било благоразумно или не, те вече са заминали и трябва да решим как да им помогнем. Лея?

— Най-важно е да се преструваме, че Мара е все още тук — отвърна Лея. Чувстваше се по-спокойна. — Каза ми, че е била на Затънтената земя само веднъж, и не знаеше колко време ще й е нужно, за да намери отново маршрута. Колкото по-голяма преднина имат, с толкова по-малко време ще разполага Империята, за да изпрати подкрепления.

— И какво ще правят след това? — попита Мон Мотма.

— Ако успеят да я намерят?

— Ще се опитат да унищожат устройствата за клониране.

За момент настъпи гробна тишина.

— Сами ли? — обади се Дрейсън.

— Да, освен ако не разполагате с някоя излишна флота — сопна се Лея.

Мон Мотма поклати глава:

— Не биваше да го правите, Лея. Можехте първо да се консултирате със съвета.

— Ако бях отнесла въпроса до съвета, Мара можеше вече да не е жива — отвърна рязко Лея. — Разбере ли Империята, че тя може да намери Затънтената земя, следващият екип командоси няма да се опита само да я дискредитира.

— Съветът е извън подозрение — отсече ледено Мон Мотма.

— А помощниците на членовете на съвета? Анализаторите, офицерите и изследователите по библиотеките? Ако бях предложила на съвета да атакуваме Затънтената земя, всички щяха да научат.

— И не само те — кимна Бел Иблис. — Тя е права, Мон Мотма.

— Не искам да обвинявам никого, Гарм — отвърна тихо Мон Мотма. — Нито пък да защитавам нечия власт. Загрижена съм от възможността това да се окаже капан, Лея, и той да струва живота на съпруга ти и на брат ти.

Лея преглътна трудно.

— Ние обмислихме нещата и решихме, че си заслужава рискът. А и нямаше кой друг да го направи.

Никой не каза нищо. След малко Мон Мотма се размърда:

— Ще трябва да си поговорим с всички, които знаят, че Мара Джейд е избягала, полковник — обърна се тя към Бремен. — А ако получим координатите на Затънтената земя, ще видим как да им помогнем.

— Стига да сме сигурни, че не е капан — изръмжа Дрейсън.

— Разбира се — кимна Мон Мотма, като избягна да погледне Лея в очите. — За момента не можем да направим нищо повече. Да се заемем с належащите проблеми на Корускант, с отбраната и унищожаването на невидимите астероиди. Генерал Бел Иблис…

Нечия ръка нерешително докосна Лея по рамото и тя се обърна. До нея стоеше хакерът Чен.

— Свърши ли? — прошепна той.

— Битката ли? Да — отвърна тя и вдигна поглед към останалите. Те вече обсъждаха астероидите, но все някой щеше да забележи Чен и да се сети, че мястото му не е тук. — Ела — хвана го тя за ръката и го поведе към изхода на щаба. — Отвън ще ти разкажа всичко. Какво ще кажеш за бойните кодове на Империята?

— О, бива ги — отвърна той. — Но не ми разрешиха да се задълбая много. Не познавам машините толкова добре. Освен това имат глупава дисциплина.

Лея се усмихна. Най-добрата и гладка рутина, с която бяха свикнали експертите на Новата република, а Чен я определяше като глупава дисциплина.

— Хората влизат в рутината, когато вършат постоянно някоя работа — каза тя дипломатично. — Може би ще успея да ти уредя среща с командващия и ти ще му предложиш някакви промени.

Чен махна с ръка.

— Няма нужда. Военните не харесват начина, по който правя нещата. Дори и Карде понякога полудява. Впрочем знаеш ли за нелегалния импулсен предавател в двореца?

— Който се използва от източника Делта ли? — Лея кимна. — Контраразузнаването се опитва да го намери, откак е започнал да излъчва. Но той е с постоянно променяща се честота и на различни фази и не знам още какво и досега не са успели.

— Аха — Чен сякаш се замисли и каза: — Е, това е технически проблем. Не разбирам от такива работи.

— Няма нищо — увери го Лея. — Сигурна съм, че ще намериш друг начин да помогнеш.

— Да — кимна той и извади един чип от джоба си. — Ето, заповядай.

Тя изненадано взе чипа.

— Какво е това?

— Кодът, с който излъчва импулсният предавател.

Лея спря рязко:

— Какво?!

Чен също спря и я погледна невинно.

— Кодът, който използва онова нещо с променящата се честота и другите овъртени параметри. Разшифровах го.