Тимъти Зан - Последната заповед

— Ей! — извика въодушевено Чен. — Това е. Делта не е човек, а дроид.

Лея погледна Бел Иблис.

— Възможно ли е?

— Не знам — отвърна замислено генералът. — Инсталирането на шпионска програма в един обикновен дроид е възможно. Проблемът е как да се прекара тази програма през обичайните мерки за сигурност в двореца и след това да се избегнат проверките на контраразузнаването.

— Трябва да е някой дроид с основателна причина да се мотае постоянно в големия коридор — каза Лея, опитвайки се да обмисли положението. — Но и също така да може да изчезва, без да привлича внимание при претърсването на службите за сигурност.

— А тъй като през големия коридор постоянно минават високопоставени лица, претърсванията са на съвсем къси интервали — каза Бел Иблис. — Чен, можеш ли да влезеш в архивите на охраната и да извадиш списък на претърсванията през последните три-четири дни?

— Разбира се — вдигна рамене той. — Но ще ми отнеме няколко часа. Мога да го направя и по-бързо, но ще ме забележат.

Бел Иблис погледна Лея:

— Какво ще кажеш?

— За нищо на света не бива да го залавят — отсече Лея.

— Но, от друга страна, трябва да заловим Делта, колкото може по-бързо.

— Ваше височество? — обади се Уинтър. — Извинете, че ви прекъсвам, но ми се струва, че щом претърсванията са толкова чести, просто трябва да застанем в големия коридор и да наблюдаваме кой дроид ще изчезне, когато се появят хората от охраната.

— Заслужава си да опитате — кимна Бел Иблис. — Чен, ти се заеми с проникването в архивите. А ние с Лея и Уинтър ще идем в големия коридор.

— Идват — прозвуча гласът на Уинтър от малкия предавател в ръката на Лея.

— Сигурна ли си, че са от охраната? — попита Бел Иблис.

— Да — отвърна тя. — Виждала съм полковник Бремен да им дава заповеди. А и водят със себе си дроиди и други устройства.

— Значи наистина е проверка — прошепна Лея, вдигайки тайно ръка към устните си. Надяваше се тримата кубазци в другия край на кътчето за разговори да не забележат странното й държане. — Наблюдавайте внимателно.

И двамата отвърнаха тихо, че ще внимават. Лея свали ръката си в скута и се огледа. Сега имаха реален шанс да заловят Делта. Току-що беше завършила сесията на Общото събрание, всеки момент щеше да започне съвещанието на съвета и големият коридор бе пълен с високопоставени правителствени лица, секретари, помощници и дроиди.

Лея едва сега си даваше сметка, че изобщо не е осъзнавала колко много са дроидите в двореца. От мястото й се виждаха няколко протоколни дроида, повечето придружаваха чужди дипломати, а останалите вървяха до правителствени лица. Над тълпата летяха няколко прилични на насекоми дроида по поддръжката, които почистваха стените и прозорците. Притиснати до стената комуникационни дроиди предаваха сложните за излъчване по предавателя и твърде важни, за да се пуснат по мрежата, съобщения. Едва видим през тълпата, един дроид внимателно почистваше падналите листа от подредените в редичка дървета хахала. Питаше се кой от тях Империята е превърнала в шпионин.

— Започнаха — обади се Уинтър. — Тръгнаха по коридора…

От предавателя се чу пронизителен шум, сякаш Уинтър стържеше с пръст по микрофона. Пищенето продължи, Лея се чудеше дали да не отиде да провери какво става, когато от предавателя се обади мъжки глас:

— Съветник Органа Соло?

— Аз съм — каза тя предпазливо. — Вие кой сте?

— Лейтенант Машел Кенди, съветник — отвърна той. — От охраната на двореца. Знаете ли, че към връзката ви се е прикачил трети човек?

— Не се е прикачил, лейтенант — увери го Лея. — Заедно с помощничката ми разговаряхме с генерал Бел Иблис.

— Да — отвърна Кенди разочаровано. Вероятно си мислеше, че е попаднал на имперския агент Делта. — Налага се да ви помоля да прекратите разговора за следващите няколко минути, съветник. Претърсваме големия коридор и ще заглушим всички предаватели в района.

— Добре — каза Лея. — Ще почакаме да свършите.

Тя изключи предавателя и го закачи на колана. Усещаше учестените удари на сърцето си. Извъртя се нехайно в креслото и се увери, че може да наблюдава изхода от големия коридор. Ако тук имаше шпионски дроид, той щеше да се измъкне веднага щом забележеше приближаването на групата по претърсване.

Към почистващите дроиди се бяха присъединили нови, които се придвижваха по коридора, като методично проверяваха стените и резбования таван за инсталирани след предишното претърсване микрофони и записващи системи. Лейтенант Кенди и хората му крачеха решително покрай тълпата дипломати и наблюдаваха екраните на детекторите, които носеха на раменете си. Стигнаха до кътчето за разговори, подминаха го без никакви инциденти и продължиха към края на коридора. Там спряха, за да изчакат дроидите да свършат работата си, и изчезнаха надолу към кабинетите на вътрешния съвет.