Тимъти Зан - Последната заповед

— Въпреки липсата на покана?

Карде сви рамене.

— Сигурно е решил, че е бил изпуснат неволно. Но ако повдигна въпроса, само ще предизвикам разправии. Някои и бездруго май са недоволни, че поех организирането на операцията.

Гилеспи хвърли последното парче бруалки в устата си.

— Да, може и да няма значение — каза той мрачно. — Но може и да има.

— Поставили сме под наблюдение околността — напомни му Карде. — Ако Фериер се е споразумял с Империята, ще видим приближаването на имперските войници и ще имаме време да реагираме.

— Надявам се — изръмжа Гилеспи и отиде до бара. — Не обичам да бягам на пълен стомах.

Карде се усмихна, понечи да се извърне, но в този момент се обади предавателят му. Той го извади, включи го и инстинктивно вдигна поглед към небето.

— Карде слуша.

— Тук е Торв — чу се гласът на помощника му и Карде незабавно разбра по тона, че нещо не е в ред. — Можеш ли да слезеш за минута?

— Разбира се — отвърна Карде и несъзнателно посегна към бластера в кобура на бедрото. — Да доведа ли още някой?

— Няма нужда.

Това означаваше, че подкрепленията вече бяха тръгнали.

— Разбрано. Идвам веднага.

Изключи предавателя и го закачи на колана.

— Някакви проблеми? — попита Гилеспи и го изгледа изпитателно над ръба на чашата.

— Някой е проникнал в крепостта — отвърна Карде и внимателно огледа двора. Като че ли нито един от останалите контрабандисти и помощниците им не гледаше към него. — Направи ми услуга и дръж под око обстановката тук.

— Разбира се. Трябва ли да обърна специално внимание на някого?

Карде погледна Фериер. Крадецът на кораби беше оставил Елор и сега вървеше към Парта и приятеля й от Хо Дин.

— Гледай Фериер да не се изгуби.

Централната част на базата беше разположена на три етажа под върха на разрушената крепост. В миналото тук вероятно са се помещавали кухните и сервизните помещения, а до тях имаше огромна зала с високи тавани, където са се организирали празненства. „Волният Карде“ бе кацнал в балната зала, която предлагаше две важни предимства — беше сравнително скрито място и даваше възможност за бързо измъкване при извънредни обстоятелства. Карде излезе пред високите врати и видя Фин Торв и още петима души от екипажа на „Звезден лед“ да го чакат с извадени бластери в ръка.

— Докладвайте! — заповяда той.

— Тук има някой — започна мрачно Торв. — Чин изведе ворнскърите да се поразходят около кораба и видял нещо да се движи в сенките около южната стена.

Южната стена беше най-близо до спуснатата стълбичка на „Волният Карде“.

— Имало ли е някой на борда в този момент?

— Лахтьн поправяше второто командно табло — отвърна Торв. — Авис му заповяда да остане на мостика и да стреля, ако някой се опита да се промъкне при него, преди ние да се качим. Чин събра хората от „Небесен път“ и започна да претърсва помещенията в южното крило. Данкин се зае със северното.

Карде кимна.

— В такъв случай за нас остава корабът. Вие — посочи той двама души от екипажа на „Звезден лед“ — останете тук и не пускайте никого. А ние тръгваме. Бавно и спокойно.

Отвориха вратата и предпазливо пристъпиха в помещението. Точно срещу тях се извисяваше кърмата на „Волният Карде“, на около сто и петдесет метра зад него през пролуките в стената на разрушената крепост проблясваше синьото хиджарнско небе.

— Само да беше малко по-светло — прошепна Торв.

— Тук изглежда лесно да се скриеш, но не е — увери го Карде и извади предавателя. — Данкин, Чин, тук е Карде. Докладвайте.

— Засега нищо в северното крило — обади се веднага Данкин. — Изпратих Корвис за няколко портативни сензорни радара, но още не се е върнал.

— И тук нищо, капитане — добави Чин.

— Добре — отвърна Карде. — Ние се приближаваме към кораба откъм дясната му страна и се насочваме към люка. Пригответе се да ни подкрепите, ако се наложи.

— Разбрано, капитане.

Карде закачи предавателя на колана. Пое си дълбоко дъх и тръгна напред.

Претърсиха кораба, балната зала и всички останали помещения наоколо. Не откриха нищо.

— Сигурно ми се е сторило — измърмори умърлушено Чин, когато всички претърсващи се събраха пред стълбичката на „Волният Карде“. — Съжалявам, капитане.

— Спокойно — кимна Карде и внимателно огледа балната зала. Въпреки че нищо не откриха, изпълваше го неприятно усещане. Сякаш някой го наблюдаваше и му се надсмиваше. — На всеки се случва. Но аз още не съм убеден, че си се заблудил. Торви, сигурен ли си, че с Лахтьн претърсихте целия кораб?