Тимъти Зан - Последната заповед

— Докато чакаме — каза в неловката тишина Карде, — вероятно ще мога да ви представя предложението, заради което ви поканих на Хиджарна.

Мазик изсумтя:

— Куражлия си, Карде, не може да се отрече. Куражлия, и то със стил. Но по-добре да помълчим.

Карде погледна насочения към него бластер и кимна:

— Както искаш.

Елор се завърна след по-малко от минута. Носеше отрупан с чипове поднос, като най-отгоре се крепяха два електронни бележника.

— Добре — кимна Мазик. Дурианецът седна до него. — Дай единия бележник на Парта и започнете да преглеждате чиповете. И двамата знаете какво да търсите.

— Трябва да призная — обади се Елор, — че това изобщо не ми харесва.

— Съглаааснааа съм — каза Парта. Пипалата на главата й се извиваха като разтревожени змии. — Дааа се биеш открито срееещу конкурееент, си еее чаааст от бизнесааа. Но товааа еее друго.

— Не става дума за бизнеса — отвърна Мазик.

— Разбира се — съгласи се Карде. — Той вече каза, че не се интересува от организацията ми. Нали не сте забравили?

— Недей да преиначаваш думите ми, Карде — предупреди го Мазик. — И не се опитвай да ни водиш за носа.

— Никого не водя за носа, Мазик — каза спокойно Карде. — Аз се държа абсолютно честно с всеки от вас още от самото начало.

— Може би. Нали затова сме дошли — да се уверим.

Карде огледа контрабандистите около масата. Спомни си какъв хаос беше настъпил в подземния свят на контрабандистите след разпадането на организацията на Джаба. Всяка група в галактиката се бореше ожесточено за парчетата, отмъкваше кораби, хора и сключени договори, тук-там дори избухнаха сражения за тях. По-големите организации спечелиха доста от краха на Джаба.

Питаше се дали Авис щеше да успее да им устои. Авис и Мара.

— Намерихте ли нещо? — попита Мазик.

— Щее ти кааажем, ааако нааамерим — отвърна Парта и по равния й глас личеше колко й е неприятно положението.

Карде погледна Мазик:

— Ще ми кажеш ли поне какво се предполага, че съм направил?

— И аз искам да знам — обади се и Гилеспи.

Мазик се облегна в креслото и положи ръката, с която държеше бластера, на бедрото си.

— Много просто — каза той. — Онова нападение над Троган, когато загина моят приятел Лишма, се оказва предварително организирано.

— Как така предварително организирано? — попита Дравис.

— Точно както казах. Някой е наел имперски лейтенант и ескадрона му, за да ни нападнат.

— Имперските войници не са наемници — изръмжа Клингън.

— Но тази част именно като такава е действала — отвърна Мазик.

— И откъде се знае? — попита настойчиво Гилеспи.

Мазик се усмихна.

— От най-достоверния източник, от върховния адмирал Траун.

Настъпи смаяна тишина. Дравис пръв си възвърна дар словото.

— Така ли? И той ти го съобщи просто ей така?

— Хванаха ме, докато се мотаех в системата на Джоиол, и ме отведоха на „Химера“ — отвърна Мазик, без да обръща внимание на сарказма. — След онова в корабостроителницата на Билбринджи си мислех, че този път направо съм си отишъл. Но Траун каза, че ме е довел само за да си оправим отношенията, че никой в Империята не е заповядвал нападението над Троган и затова не бива тях да обвиняваме. И ме пусна да си отида.

— Подмятайки на изпроводяк, че аз съм организирал нападението? — предположи Карде.

— Не те е споменавал изрично — каза Мазик. — Но кой друг би спечелил от скарването ни с Империята?

— Тук е замесен върховният адмирал, Мазик — напомни му Карде. — Траун изпитва удоволствие от дългосрочни и сложни стратегии и освен това има личен интерес да ме унищожи.

Мазик се усмихна сурово:

— Не са само думите на Траун, Карде. Преди да дойда, помолих един приятел да се поразрови из военните архиви на Империята. Той ми достави всички подробности за случилото се на Троган.

— Имперските архиви могат да бъдат фалшифицирани — възрази Карде.

— Вече казах, не приемам на доверие думите им — отвърна Мазик. — Но ако тук открием екземпляр от сключено споразумение — вдигна високо бластера си, — това ще е солидно доказателство.

— Ясно — измърмори Карде и погледна Фериер. Значи затова беше дошъл неговият девол на кораба. Да подхвърли солидно доказателство за Мазик. — Сигурно е твърдд късно да спомена, че няколко минути преди да се появиш, на борда на „Волният Карде“ е проникнало неизвестно създание.

Фериер изсумтя:

— Нима? Малко късно го съобщаваш, Карде.

— Късно за какво? — попита намръщено Дравис.