Тимъти Зан - Последната заповед

Ландо изсумтя недоверчиво:

— Много добре знаеш, че тези животни са по-тъпи и от космически червеи.

Хан сви рамене:

— Беше само предположение.

Зеленикавият блясък изчезна, Люк беше прибрал лазерния меч.

— Изглежда чисто — извика той. — Измъкнахте ли Арту?

— Да, нищо му няма — отвърна Хан и се приближи към него. — Някакви следи от змии?

— Този път няма — Люк посочи с лазерния меч едно от дърветата, заприщили дерето: — За сметка на това замалко сме се разминали с група птицечовки.

Хан погледна нататък. В ниските клони се виждаше малко гнездо от кал и трева. Трипио се беше натъкнал на такова миналия ден и Чубака все още си лекуваше раните на лявото рамо, които бе получил, преди да успеят да изпозастрелят хищните птици.

— Не го докосвай — предупреди той.

— Спокойно, празно е — увери го Люк и го докосна с върха на меча. — Прилича на изоставено.

— Аха — измърмори замислено Хан.

— Нещо не е наред ли?

Хан отново се обърна.

— Не — поклати глава, опитвайки се гласът му да звучи спокойно. — Никакви проблеми. Защо?

Чубака изръмжа нещо.

— Да тръгваме — добави Хан, преди Люк да каже нещо. — Искам да отхвърлим още няколко километра по светло. Люк, вземете двамата с Мара дроидите и вървете отпред. Ние с Чуй ще ви следваме.

По лицето на Люк личеше колко не му харесва това разпределение. Но кимна.

— Хайде, Трипио.

Тръгнаха надолу по дерето с обичайните оплаквания на Трипио. Ландо изгледа изпитателно Хан, но не каза нищо. Чубака изръмжа въпросително.

— Ще се опитаме да разберем какво се е случило с птицечовките — отвърна Хан и отново погледна гнездото. Изглеждаше непокътнато, нямаше никакви поражения, които да говорят за нападение на хищник. — Нали все разправяш, че можеш да усетиш миризмата на прясно месо на десет метра срещу вятъра? Хайде да те видим.

Задачата не бе никак трудна за ловните способности на уукито. Една от птиците лежеше мъртва с разперени криле в храстите от другата страна на дървото.

— Какво ще кажеш? — попита Хан, когато Чубака неохотно вдигна птицата. — На хищник ли е работа?

Чубака изръмжа отрицателно. Ноктите му за катерене се показаха от възглавничките на пръстите и потънаха в тъмнокафявото петно върху перушината точно под лявото крило. Той разкри един прорез и внимателно пъхна нокът в него. Изръмжа изненадано.

— Сигурен си, че е нож, нали? — попита Хан, докато оглеждаше раната. — Не е от нокът?

Уукито пак изръмжа. Ако птицата беше жертва на хищник, от нея щяха да са останали само пера и кости.

— Прав си — съгласи се кисело Хан. Чубака хвърли птицата обратно под храста. — Значи местните жители са наблизо.

Чубака изтъкна очевидния въпрос.

— Нямам представа — отвърна Хан. — Може би още ни проверяват. Или чакат подкрепления.

Уукито изръмжа, посочи птицата и Хан се наведе да я разгледа отново. Чубака беше прав — от раната личеше, чд птицата е намушкана, когато е била с разперени криле. Това значеше, че е била убита в полет. С един-единствен удар на нож.

— Да, едва ли се нуждаят от подкрепления — съгласи се Хан. — Хайде, да настигнем останалите.

Соло искаше да продължат до мръкнало, но след като дроидът на Скайуокър отново се сблъска с плетеница от киселинни лиани, се отказа и разреши да спрат.

— Какво става? — попита Мара. Скайуокър свали раницата си и се разкърши. — Ще се наложи ли да го носим?

— Едва ли — отвърна Люк и погледна през рамо как Калризиан и уукито килнаха дроида и се заеха да почистят колелата му. — Чуй смята, че ще успее да ги оправи.

— Трябваше да го замениш с приспособление, което не е направено да се движи само по гладка метална повърхност.

— Понякога съжалявам за това — призна Скайуокър и седна до нея. — Но засега се справя прилично. Трябваше да видиш какво разстояние измина през пустинята на Татуин първата нощ, когато го намерих.

Мара погледна покрай дроидите към Соло, който си приготвяше легло за през нощта и внимателно оглеждаше гората.

— Ще ми кажеш ли за какво си говорихте със Соло преди малко? Или е тайна?

— С Чуй са намерили една от птиците от онова празно гнездо при втората плетеница от лиани, която трябваше да пресечем днес. Намушкана е с нож.

Мара преглътна мъчително, спомняйки си някои от разказите, които беше слушала при посещението си тук с императора.

— Сигурно е минериш — каза тя. — Разправят, че много майсторски въртели ножове.

— Какво е отношението им към Империята?

— Нали ти казах, изобщо не обичат хората — отвърна Мара. — Така е било още с първите колонисти, дошли тук дълго преди императорът да открие планетата.