Тимъти Зан - Последната заповед

тя е голяма, добре защитена и е последното място, където Империята очаква удар.

— Освен това, успеем ли, ще нанесем силен удар върху снабдяването на Империята с кораби — добави Акбар. — И ще унищожим нарастващата вяра в непогрешимостта на върховния адмирал Траун.

Това твърдение предполагаше увереност, че Траун може да допусне грешка. Уедж понечи да се обади, но в последния миг реши да си замълчи. Тъй или иначе, всеки в залата вероятно вече си бе помислил същото.

— Операцията ще бъде от две части — продължи Мадийн. — Тъй като не искаме да разочароваме имперските сили, планирали капана на Тангрене, на полковник Дерлин ще бъде възложена задачата да създаде представата, че тази система е истинската ни цел. А ние двамата с адмирал Акбар ще организираме атаката над Билбринджи. Някакви въпроси?

Настана тишина. По някое време Паш вдигна ръка.

— А какво ще стане, ако Империята научи за готвеното нападение над Билбринджи и изцяло пропусне подготовката за Тангрене?

Мадийн се усмихна.

— Ще останем страшно разочаровани. Добре, господа, предстои ни да организираме операцията в подробности. Да се залавяме за работа.

В спалнята беше тъмно, топло и тихо, чуваха се шумът на нощния живот в града и едва доловимите звуци на спящите деца в съседната стая. Лея се вслуша, напълни гърдите си с познатите миризми на дома и се зачуди какво я беше събудило.

— Нуждаете ли се от нещо, лейди Вейдър? — обади се от сенките до вратата ногрито.

— Не, Мобвекар, благодаря ти — отвърна Лея. Не беше издала нито звук, вероятно той беше доловил смяната в ритъма на дишането й. — Съжалявам, не исках да те безпокоя.

— Не ме безпокоите — увери я ногрито. — Тревожи ли ви нещо?

— Не — отговори тя. Усещането отново се зараждаше в нея. — Имах… не точно сън. Нещо като нетърсено ясновидство. Късче от загадка, което се опитва да си намери мястото.

— Не знаете ли откъде е това късче?

Лея поклати глава:

— Изобщо нямам представа, от коя загадка може да е.

— Има ли нещо общо с обръча от астероиди в небето над нас? — попита Мобвекар. — Или със задачата на вашия съпруг и сина на Вейдър?

— Не знам — каза Лея. В тъмнината челото й се сбръчка от усилието да се съсредоточи и тя се опита да приложи техниката за усилване на кратковременната памет, на която я бе научил Люк. Забравените образи от съня бавно започнаха да изплуват. — Люк каза нещо… Не, всъщност Мара го каза. А Люк направи нещо. По някакъв начин едното се допълва с другото. Не знам как, но съм сигурна, че е нещо важно.

— В такъв случай ще намерите отговора — каза уверено Мобвекар. — Вие сте лейди Вейдър. Малараши на лорд Вейдър. Каквато и цел да си поставите, ще успеете.

Лея се усмихна в тъмнината. Това не бяха само думи. Мобвекар и другите ногри наистина го вярваха.

— Благодаря ти — отвърна тя, пое си дълбоко дъх и усети как я изпълва увереност.

Да, тя ще успее. Ако не за друго, поне за да оправдае доверието, което народът на ногрите й оказваше. Усещаше неспокойствието и нарастващ глад в съседната стая. Скоро близнаците щяха да се събудят. Тя протегна ръка покрай скрития под възглавницата лазерен меч и си взе робата. Каквато и да бе тази важна загадка, щеше да почака до сутринта.

Последният оцелял бунтовнически кораб светна с лъжливия блясък на движение и изчезна в хиперпространството. След трийсет и четири часова битка сърцето на сектора Каншен най-сетне бе под властта на Империята.

— Свалете бойната готовност на втора степен, капитане — заповяда застаналият до страничния илюминатор Траун с мрачно доволство в гласа. — Корабите да започнат обстрел на планетата и капитан Харбид да предаде условията за капитулация на правителството на Кса Фел.

— Слушам, сър — отвърна Пелаеон и въведе заповедта в компютъра.

Траун се обърна към него.

— И изпратете съобщение до всички кораби — добави той. — Днес свършиха добра работа.

Пелаеон се усмихна. Да, върховният адмирал наистина умееше да води хората си.

— Тъй вярно, сър — отговори той и изпрати съобщението.

На командното табло светна лампичка. Пристигнало бе разкодирано съобщение. Той отвори документа и го прегледа набързо.

— Докладът от Тангрене ли е? — попита Траун, вперил очи в безпомощната планета под тях.

— Тъй вярно, сър — кимна Пелаеон. — Бунтовниците са пратили още два товарни кораба в системата. Огледът с дългообхватен радар показва, че при навлизането в системата са изстреляли нещо в космоса, но до този момент разузнаването все още не е установило какво.