Тимъти Зан - Последната заповед

— Откъде взехте записа на макробинокъла, адмирале?

— От онзи контрабандист Талон Карде — отвърна Дрейсън и хвърли многозначителен поглед към Лея: — Още един неудачник, който ни предлага ценна информация, без да разбере стойността й.

Лея потрепери:

— Не е честно! Загубата на флотата „Катана“ не е по вина на Карде.

Тя хвърли поглед към съветник Борск Фейлия, който седеше мълчаливо в края на масата и изтърпяваше самоналоженото ботанско наказание. Ако Фейлия навреме бе изоставил налудничавия си стремеж към властта… Обърна се отново към Дрейсън:

— Никой нямаше вина — добави тя спокойно и завинаги погреба последните останки от обвинението срещу Фейлия.

Съзнанието за провал беше парализирало ботанеца. Тя не можеше да позволи отдавна отминалият гняв да й въздейства по същия начин. Бел Иблис се прокашля.

— Както разбирам, Лея се опитва да каже, че без помощта на Карде можехме да загубим много повече от флотата „Катана“. Каквото и да си мислите за контрабандистите като цяло, по-специално за Карде, ние сме му длъжници.

— Странно, че точно вие го казвате, генерале — отвърна сухо Дрейсън. — Изглежда, Карде е убеден в същото. Срещу записа и някои незначителни сведения за разузнаването е теглил доста свободно големи суми от специална кредитна линия на Новата република — той отново погледна Лея, — осигурена от брата на съветник Органа Соло.

Командир Сесфан, представителят на адмирал Акбар на срещата, вдигна големите си монкалмариански очи към Лея.

— Джедай Скайуокър се е разпоредил да бъде платено на един контрабандист?! — възкликна той.

— Да — потвърди Дрейсън. — Разбира се, не е имал право да го прави. Ще закрием незабавно сметката.

— Нищо подобно — обади се спокойно от централното място Мон Мотма. — Независимо дали официално е на наша страна или не, Карде очевидно се опитва да ни помогне. И затова трябва да му се отплатим.

— Но той е контрабандист! — напомни възмутено Сесфан.

— Такъв беше и Хан — напомни му Лея. — Както и Ландо Калризиан.

— И двамата се присъединиха към нас — уточни Сесфан. — Карде не е правил такова обещание.

— Няма значение — каза Мон Мотма. Гласът й, макар да оставаше тих, звучеше твърд като стомана. — Нуждаем се от всички съюзници, които можем да привлечем, все едно официални или не.

— Освен ако не се опитва да ни измами — изтъкна мрачно Дрейсън. — Иска да спечели доверието ни с неща като този запис на макробинокъл, за да може по-късно да ни подхвърля дезинформация. И междувременно да спечели доста пари.

— Значи трябва да внимаваме да не играе двойно — отвърна Мон Мотма. — Но не ми се вярва, че може да стане. Люк Скайуокър е джедай и определено вярва на Карде. Освен това няма смисъл да се безпокоим за неща, които не зависят от нас. Адмирал Дрейсън, получихте ли последните новини от подготовката за операцията в Билбринджи?

— Да — кимна Дрейсън и извади чип.

Пъхна го в процепа на екрана и в този момент Лея чу тихо пиукане на предавател. Уинтър извади устройството от колана и се обади. Лея не чу какво казаха от другата страна, но усети внезапната промяна в излъчването на Уинтър.

— Някакви проблеми? — прошепна тя.

— Мога ли да помоля за вниманието ви? — понадигна глас Дрейсън.

Лея се обърна отново към него, усещайки как червенина залива лицето й. Уинтър отблъсна стола назад и тръгна към вратата. Дрейсън я изгледа мрачно в гърба, но очевидно реши, че не си заслужава да се позове на обичайното правило за затворените врати по време на заседанията на съвета. Уинтър докосна бутона, вратата се отвори, някой й подаде чип и панелът се затвори.

— Какво става? — попита ядосано Дрейсън. — Толкова ли е спешно?

— Сигурно можеше да почака — хладно отвърна Уинтър, изгледа невъзмутимо Дрейсън и се върна на мястото си. — Това е за вас, ваше височество — каза тя и подаде на Лея чипа. — Координатите на Затънтената земя.

Вълна на изненада се разнесе в помещението. Лея пое мълчаливо чипа.

— Много бързо — каза подозрително Дрейсън. — Мислех, че доста трудно ще открием мястото.

Лея сви рамене, опитвайки се да прикрие смущението си. И тя имаше същото впечатление.

— Явно е станало другояче.

— Покажи ни — каза Мон Мотма.

Лея пъхна чипа в процепа. На главния екран се показа карта на сектор. Около няколко звезди плуваха познати имена. В центъра, заобиколена от неназовани звезди, една от системите блестеше в червено. В долния край на картата се виждаха данните на планетата и няколко реда текст.