Тимъти Зан - Последната заповед

— Значи това е гнездото на императора — измърмори Бел Иблис и се наведе, за да я огледа по-хубаво. — Винаги съм се чудил къде криеше всички дреболии, които загадъчно изчезваха от официалните складове и съкровищници.

— Ако наистина това е мястото — измърмори Дрейсън.

— Сигурно можеш да удостовериш, че информацията идва от капитан Соло — обърна се към Уинтър Мон Мотма.

Уинтър се поколеба.

— Всъщност не точно от него — отвърна тя.

Лея я погледна смръщено.

— Как така не от него? Да не би тогава от Люк?

На бузата на Уинтър потрепери мускулче.

— Мога само да кажа, че източникът е надежден.

Всички се умълчаха. Очевидно мислеха върху думите й.

— Надежден източник… — повтори Мон Мотма.

— Точно така — кимна Уинтър.

Мон Мотма погледна към Лея.

— Съветът не е свикнал с прикриването на информация. Искам да знам откъде се появиха координатите.

— Съжалявам — каза тихо Уинтър. — Тайната не е моя.

— А чия е?

— Не мога да ви кажа.

Лицето на Мон Мотма потъмня.

— Няма значение — намеси се Бел Иблис. — Поне за момента. Независимо дали на тази планета се намира центърът за клониране или не, не можем да направим нищо преди операцията в Билбринджи.

Лея изненадано се обърна към него:

— Няма ли да изпратим подкрепление?

— Не е възможно — изръмжа Сесфан и поклати огромната си монкалмарианска глава. — Всички налични кораби и хора са заети с нападението срещу Билбринджи. И без това твърде много райони и системи останаха незащитени.

— А и не знаем със сигурност дали това е точното място — добави Дрейсън. — Може да се окаже имперски капан.

— Не е капан — тръсна глава Лея. — Мара вече не работи за Империята.

— Но за това разполагаме само с вашата дума…

— Няма значение — пресече назряващия спор властният глас на Бел Иблис. — Погледни долу на картата, Лея, там пише, че са кацнали незабелязано. Нима искаш да пръснеш предимството на изненадата, изпращайки кораб след тях?

Лея усети присвиване в стомаха. За съжаление беше прав.

— В такъв случай вероятно трябва да отложим нападението срещу Билбринджи — обади се Фейлия.

Лея се извърна към него и в същия миг осъзна, че цялата маса беше направила същото. Ботанецът проговаряше за пръв път на среща на съвета, след като властолюбието му го бе провалило позорно при флотата „Катана“.

— Това не може да стане, съветник Фейлия — отвърна Мон Мотма. — Дори да не вземем предвид направените вече приготовления, абсолютно задължително е да премахнем невидимите астероиди, надвиснали над главите ни.

— Защо? — попита настоятелно Фейлия и козината му се раздвижи от врата към раменете. — Планетарният щит е напълно сигурен. Запасите ни са достатъчни за няколко месеца. Имаме връзка с останалите планети от Новата република. Защо да е толкова наложително да свалим астероидите? Само за да не изглеждаме слаби и безпомощни ли?

— Нашият облик пред другите и представата за нас са изключително важни за бъдещето на Новата република — напомни му Мон Мотма. — И това е напълно естествено. Империята управлява със сила и заплаха, а ние — с вдъхновение и водачество. Не можем да допускаме другите да мислят, че стоим тук и умираме от страх.

— Става дума за нещо повече от представата за нас — настоя Фейлия и козината на врата му се разлюля. — Ботанците познаваха императора, знаеха желанията и амбициите му може би най-добре от всички, които не му бяха съюзници и слуги. В тази крепост има неща, които не бива никога повече да се появяват на бял свят. Оръжия и уреди, които Траун ще намери и някой ден ще използва срещу нас, ако сега не му попречим.

— Ще му попречим — увери го Мон Мотма. — И то скоро. Но преди това ще унищожим корабостроителницата на Билбринджи и ще получим гравитационния капан.

— А какво ще стане с капитан Соло и брата на съветник Органа Соло?

Бръчиците около устните на Мон Мотма се вдълбаха. Лея виждаше, че въпреки непоклатимата военна логика никак не й се нравеше мисълта да ги изостави.

— За момента не можем да направим друго за тях, освен да продължим планираното привличане на вниманието на върховния адмирал към предполагаемото нападение над Тангрене — тя се обърна към Дрейсън. — До чието обсъждане стигнахме. Адмирале?

Дрейсън отново пристъпи към екрана.

— Ще започна с подготовката за маневрата при Тангрене — каза той и включи показалката, за да извика нужния образ.

Лея изгледа озадачено Фейлия. По лицето и раздвижената козина на ботанеца още си личеше възбудата му. Тя се запита какво ли имаше в планината, което той толкова се страхуваше да не попадне в ръцете на Траун. Може би беше по-добре да не знае.