Тимъти Зан - Последната заповед

— Заповядайте им да не се и опитват — каза Траун. — По-добре да не плашим плячката си.

Пелаеон кимна, за пореден път зачуден от способността на върховния адмирал да прозре ходовете на враговете си. Допреди двайсетина часа бе готов да се закълне, че бунтовниците няма да се осмелят да отделят толкова много сили за отвличане на гравитационния капан. Но явно бяха решили да го направят.

— Освен това има данни за навлизане на бунтовнически кораби в района на Тангрене — добави той и отново прочете доклада. — Бойни и поддържащи кораби, изтребители… всякакви.

— Добре — кимна Траун, но начинът, по който скръсти ръце зад гърба, показваше, че нещо го тревожи.

На екрана пред Пелаеон се появи съобщение: правителството на Кса Фел приемаше условията на Харбид.

— Пристигна съобщение от „Мъртвешка глава“, адмирале — докладва той. — Кса Фел се предава.

— Както очаквахме — отвърна Траун. — Предайте на капитан Харбид да се заеме с изпращането и разполагането на бойните части там. Вие, капитане, ще преустроите флотата в отбранителна формация, докато подсигурим защитната система на планетата.

— Слушам, сър — Пелаеон изгледа изпитателно адмирала в гръб: — Нещо не е наред ли, адмирале?

— Не знам — каза замислено Траун. — Ще бъда в личната си командна зала. Елате там след час — обърна се и възнагради Пелаеон с нервна усмивка: — Може би дотогава ще съм намерил отговора на въпроса ви.

Гилеспи приключи с четенето и през масата подаде на Мазик електронния бележник.

— Все намираш начин да ме изненадаш, Карде — каза той едва доловимо сред гълчавата в кафенето. — Откъде, в името на Космоса, докопа тази информация?

— Мотаеше се насам-натам — небрежно махна Карде. — Около нас е пълно с всякаква информация.

— Казваш ми толкова, колкото би ми съобщил с плюнката си един минок — оплака се Гилеспи.

— Според мен точно това беше целта — подхвърли сухо Мазик и върна бележника на Карде. — Наистина е интересно, въпросът е можем ли да вярваме.

— Сама по себе си информацията е достоверна — каза Карде. — Разбира се, съвсем не смятам, че знам отговора на всички въпроси.

Мазик поклати глава:

— Изглежда ми доста отчаян ход.

— На мен пък не — възрази Карде. — Смятам, че това е връщане към смелата тактика, с която се славеше в миналото Бунтовническият съюз. Според мен дори доста закъсняха. Новата република позволи да я принудят да мине в отбрана за доста по-дълго от необходимото.

— И все пак, ако номерът не мине, ще загубят много кораби — каза Мазик. — Над две секторни флотилии, ако може да се вярва на тези цифри.

— Така е — съгласи се Карде. — Но пък успеят ли, ще удържат голяма победа срещу Траун и ще им се вдигне бойният дух. А и ще вземат гравитационния капан.

— Да, това е друго нещо — намеси се Гилеспи. — За какво всъщност им е нужен?

— Сигурно има нещо общо с това, че Корускант от няколко дни е затворен за пътнически кораби — отвърна Карде. — Не знам нищо повече.

Мазик се облегна в креслото и го изгледа замислен.

— Няма значение, за какво им е нужен. Какво предлагаш да направим?

Карде сви рамене.

— Струва ми се, че Новата република отчаяно се нуждае от един гравитационен капан. Щом са готови да се бият, за да го имат, още по-охотно биха платили, за им бъде доставен.

— Звучи разумно — съгласи се Мазик. — И какво искаш от нас? Да разузнаем из Тангрене, преди те да пристигнат с флотата?

— Не точно това — поклати глава Карде. — Мислех си, докато всички са заети в схватката около Тангрене, да отмъкнем гравитационния капан в Билбринджи.

Усмивката на Мазик изчезна:

— Шегуваш се!

— Всъщност идеята никак не е лоша — намеси се Гилеспи и бавно завъртя последните капки в чашата си. — Намъкваме се, преди да започне нападението, грабваме устройството и изчезваме.

— През половината флота на Империята ли? — възрази Мазик. — Стига, нали съм виждал какви оръдия имат там!

— Съмнявам се да имат нещо повече от обичайните отбранителни системи — Карде повдигна вежди: — Освен ако не мислиш, че Траун няма да очаква и да се е подготвил за нападението на Новата република над Тангрене.

— Прав си — призна Мазик. — Те не могат да позволят Новата република да победи, нали така?

— Особено при Тангрене — кимна Карде. — Там генерал Бел Иблис преди години им нанесе доста сериозен удар.

Мазик изсумтя и отново придърпа електронния бележник. Карде го остави още веднъж да прочете информацията и анализите и докато чакаше, огледа кафенето. На една маса недалеч от главния вход седяха Авис и първият помощник на Гилеспи — Фон, като доста успешно се опитваха да не привличат вниманието към себе си. В другия край, близо до задния изход, телохранителката на Мазик Шада играеше ролята на флиртуваща домакиня за Данкин и Торв под похотливите погледи на Рапапор и Ошей, други двама от хората на Гилеспи. Още три маси в кафенето бяха заети от техни хора, готови на всичко. Този път на никой не му се рискуваше при евентуална намеса на имперските сили.