Тимъти Зан - Последната заповед

— Май си прав — съгласи се Соло. — Никой хищник не би подредил така парчетата.

Уукито изръмжа под нос и дръпна храста пред лианите. За изненада на Мара храстът се отдели от земята без никакво усилие.

— А и не би си играл да прикрива стореното — добави Калризиан. Уукито обърна храста. — Все едно е срязан с нож. Също както лианите.

— И като птицечовката вчера — кимна мрачно Соло. — Люк? Имахме ли спътници?

— Усетих някои от местните — отвърна Скайуокър. — Но май гледат да не се приближават — той погледна надолу към протоколния дроид, който нервничеше в дъното на дерето. — Мислиш ли, че може да е заради присъствието на дроидите?

Соло изсумтя.

— Питаш за нещо като на Ендор, където онези космати топки еуоките взеха Трипио за бог?

— Да — кимна Скайуокър. — Тукашните може да са се приближили достатъчно, за да чуят Трипио или Арту.

— Възможно е — Соло се огледа. — Кога се навъртат около нас?

— Обикновено при залез слънце — отговори Скайуокър. — Поне досега беше така.

— Е, следващия път, като се явят, ми се обади — каза Соло, прибра бластера в кобура и тръгна надолу по склона към дъното на дерето. — Време е да си поговорим с тях. Хайде, да се прибираме.

Стъмни се, лагерът беше почти готов за нощуването, когато Люк усети промяната.

— Хан? — извика тихо той. — Тук са.

Хан кимна, докосна Ландо по гърба и извади бластера.

— Колко са?

Люк се съсредоточи върху разделянето на елементите от цялостното усещане.

— Петима-шестима, идват от там — махна той с ръка.

— Това само първата група ли е? — попита Мара.

Първата група ли?! Люк отново се съсредоточи. Мара беше права, зад първите се задаваха други.

— Да, само първата група — потвърди той. — Втората е… също от петима-шестима. Не съм сигурен, но ми изглеждат от друга раса.

Хан погледна Ландо:

— Какво ще кажеш?

— Не ми харесва — отвърна Ландо и неспокойно стисна бластера си. — Мара, как се спогаждат тук расите една с друга?

— Зле — отвърна тя. — Когато бях тук, търгуваха и си разменяха някакви неща, обаче се разказваше за дълги войни помежду им. Но срещу колонистите са се сражавали заедно.

Чубака изръмжа предположението, че туземците може би са се обединили и срещу тях.

— Нищо чудно — изсумтя Хан. — Какво ще кажеш, Люк?

Люк напрегна сили, но безуспешно.

— Съжалявам. Долавям много чувства, но не разполагам с никаква основа, за да кажа какво става.

— Спряха — намеси се Мара с пребледняло от усилието лице. — И двете групи.

Хан се намръщи:

— Е, време е да се намесим. Ландо и Мара, вие останете тук да пазите лагера, а ние с Люк и Чуй ще отидем да видим какво става.

Тръгнаха нагоре по каменистия склон и навлязоха в гората. Движеха се възможно най-тихо през храстите и опадалите листа.

— Разбраха ли, че се раздвижихме? — прошепна през рамо Хан.

Люк се присегна със Силата.

— Не знам — отвърна той. — Но май застанаха на едно място.

Чубака изръмжа нещо, което Люк не разбра.

— Възможно е — отвърна Хан. — Макар че би било много глупаво да свикват военен съвет толкова близо до врага.

В този момент Люк долови движение в сенките пред тях, сякаш някой се шмугва зад едно дебело дърво.

— Внимавай! — извика приглушено той и острието на лазерния меч се яви с остър съсък. В зелено-бялата му светлина се видя как зад ствола се шмугна дребна фигура в тясна роба с качулка. Хан стреля и проби доста голяма дупка в дървото. Изстрелът на Чубака с лъка закъсня само с част от секундата и откъсна парче от другата страна на ствола. През облака пушек и трески се мярна тъмна фигура и побягна към друг, по-дебел ствол. Хан завъртя бластера и в този момент във въздуха се разнесе странно писукане, като от десетина неземни птици… Чубака изръмжа високо, в гласа му се долавяше особена смес от разпознаване, разбиране и облекчение, бутна с края на лъка си бластера на Хан и изпрати изстрела далеко встрани от набелязаната цел.

— Чуй! — извика Хан.

— Спокойно, Чуй е прав — прекъсна го Люк. И той беше разбрал всичко. — Ей ти, спри!

Заповедта беше излишна. Фигурата вече беше спряла и стоеше незащитена на открито. Потуленото от качулката лице оставаше невидимо в бледата светлина от лазерния меч на Люк.

Люк пристъпи напред.

— Аз съм Люк Скайуокър — каза той официално. — Брат на Лея Органа Соло, син на лорд Дарт Вейдър. Ти кой си?

— Аз съм Екрикор от племето бактор — отвърна тържествен глас на ногри. — Приветствам те, сине на Вейдър.