Тимъти Зан - Последната заповед

— Само дето не сме завоеватели — отвърна Люк. — Тук сме, за да ги освободим от господството на Империята.

— Знам, че е така, господарю Люк, но…

— Знам, че знаеш — прекъсна го Люк. — Но го кажи на тях.

— А, да. Разбира се.

Дроидът започна да превежда.

— Ако питаш мен, не са пострадали чак толкова — прошепна Хан на Чубака. — На някои планети Империята унищожи цялото население.

— Първобитните племена винаги се държат така към натрапниците — обади се Мара. — А и обикновено имат дълга памет.

— Може би. Мислиш ли, че онзи майстор джедай, за когото споменаха, може да е твоето приятелче Кбаот?

— А кой друг? — отвърна мрачно Мара. — Сигурно точно от тук го е взел Траун.

Хан усети присвиване в стомаха.

— Дали сега е в планината?

— Не усещам нищо — отвърна замислено Мара. — Но това не значи, че няма да се върне.

Вождът на минеришите отново заговори. Хан плъзна поглед по поляната. Дали някъде в гората не се криеха още псаданианци и минериши, за да наблюдават срещата? Люк не каза нищо за подкрепления, но щеше да е истинска лудост от тяхна страна да дойдат сами тук.

Освен ако сънародниците на Екрикор не се бяха погрижили вече за тях. При неблагоприятен развой на срещата можеше да се окаже, че е чудесно да имаш неколцина ногри подръка. Минеришът приключи речта си.

— Съжалявам, господарю Люк — извини се Трипио, — но те не виждат основание да смятат, че сме по-различни от останалите, за които говориха.

— Разбирам опасенията им — кимна Люк. — Питай ги как според него можем да докажем добрите си намерения.

Трипио започна превода, но в този момент силната ръка на уукито трясна Хан по рамото.

— Какво? — попита Хан.

Чубака кимна наляво. Вече бе извадил и опънал лъка си. Хан проследи движението му с поглед и тихо изръмжа:

— Охо…

— Какво става? — попита Мара.

Хан отвори уста, но нямаше време за обяснения. Силният хищник, който Чубака бе забелязал да се промъква през клоните на дърветата, бе приклекнал за скок към групата около дънера.

— Пазете се! — извика Хан и извади бластера си.

Чубака беше по-бърз. Той стреля, надавайки бойния вик на уукитата, и почти сряза на две хищника. Животното рухна върху листата по земята и замря. Групата минериши около дънера изведнъж се разпищяха.

— Чуй, внимавай! — извика Хан и насочи бластера си към тях.

— Може да се окаже грешка — каза притеснено Мара. — Сигурно не бива да се използват оръжия по време на примирие.

— Но не бива и участниците в примирието да бъдат изядени — изръмжа Хан. Петимата псаданианци също се бяха размърдали и Хан се надяваше, че ногрите ще се погрижат за тях. — Трипио, обясни им.

— Разбира се, капитан Соло — отвърна Трипио почти толкова нервно, колкото се чувстваше Хан. — Мюласаар…

Вождът на минеришите го прекъсна с рязък жест на двете леви ръце.

— Ти — извика той на разбираем основен език и размаха и четирите си ръце към Хан. — Той има гърмяща пръчка?

Хан го изгледа намръщено. Разбира се, че Чубака имаше оръжие — както и всички останали. Той погледна уукито и изведнъж разбра всичко.

— Да, той има оръжие — каза той на минериша и свали бластера си. — Той ни е приятел. Ние нямаме роби като Империята.

Трипио започна да превежда, но минеришът вече говореше със сънародниците си.

— Браво — прошепна Мара. — Не се бях сетила. Но ти си прав, последните уукита, които са видели тук, сигурно са били имперски роби.

Хан кимна:

— Да се надяваме, че това ще помогне малко.

Разговорът продължи още няколко минути, най-вече между минеришите и псаданианците. Трипио се опита да превежда всичко, но бързо бе принуден да предава само основните моменти. Очевидно минеришите смятаха, че сега е шансът да се освободят от господството на Империята, а след това и от майстора джедай. Псаданианците харесваха Империята не повече от минеришите, но вероятността да се изправят срещу Кбаот ги плашеше.

— Ние не ви молим да се биете с нас — каза Люк, когато най-сетне успя да привлече вниманието им. — Тази битка си е наша и ние сами ще се справим с нея. Молим ви само да ни разрешите да преминем през земите ви към забранената планина и да обещаете да не ни предавате на Империята.

Трипио преведе думите му на двата езика и Хан се приготви за допълнителни обяснения. Не му ги поискаха. Водачът на минеришите вдигна отново горния си чифт ръце, с долния взе препарираната птицечовка и я подаде на Люк.

— Мисля, че ви предлага безопасно преминаване, господарю Люк — каза Трипио. — Но може и да бъркам, диалектът им се е запазил почти без промени, но жестовете и движенията често се…