Тимъти Зан - Последната заповед

Пелаеон влезе в сумрачното преддверие на личната командна зала на Траун и внимателно се огледа. Рък сигурно беше наблизо, готов за идиотските си игри. Пристъпи към вратата на главното помещение… Лек полъх докосна врата му. Пелаеон се извъртя рязко и вдигна ръце в почти забравено от времето на военната академия движение за самоотбрана.

Отзад нямаше никой. Той се огледа отново, опитвайки се да отгатне къде може да се криеше ногрито…

— Капитан Пелаеон — измяука зад гърба му познатият котешки глас.

Обърна се. И този път не видя никого. Погледът му обходи трескаво стените в търсене на някакво прикритие и в този момент Рък се появи отстрани.

— Очакват ви — каза ногрито и махна с тънката си кама към вратата.

Пелаеон го изгледа с омраза и се зарече някой ден да убеди Траун, че един върховен адмирал няма нужда от такъв арогантен телохранител. С огромно удоволствие би убил собственоръчно Рък.

— Благодаря — изръмжа той и влезе.

Очакваше командната зала да бъде пълна с обичайната за Траун еклектична колекция от различни форми на изкуството. Точно така беше, но с малка разлика — и за неопитното око на Пелаеон беше ясно, че са представени два стила. Изображенията се прожектираха на двете противоположни стени на залата, а в центъра се виждаше голям тактически холос на системата Тангрене.

— Влезте, капитане — обади се иззад двойния кръг екрани Траун, когато Пелаеон спря на прага. — Какви са новините от Тангрене?

— Бунтовниците продължават да съсредоточават сили на ударни позиции — отвърна Пелаеон и си проправи път между скулптурите и тактическото изображение към креслото на Траун. — Горят от нетърпение да се намъкнат в капана ни.

— Извънредно мило от тяхна страна — Траун махна надясно: — Монкалмарианско изкуство. Какво ще кажете?

Пелаеон набързо огледа холограмите, докато се приближаваше към двойния кръг екрани. Творбите изглеждаха примитивни и отблъскващи, като самите монкалмарианци.

— Много интересно — измърмори той на глас.

— Нали? — съгласи се Траун. — Особено онези двете. Дело са на адмирал Акбар.

Пелаеон изгледа посочените скулптури.

— Не знаех, че Акбар има нещо общо с изкуството.

— Било е за кратко — отвърна Траун. — Направени са доста отдавна, преди да се присъедини към бунтовниците. Дават добра представа за характера му. Също и тези — добави той и махна наляво. — Творби на изкуството, избрани лично от корелианския ни познайник.

Пелаеон ги погледна със засилен интерес. Значи сенатор Бел Иблис лично ги беше избрал.

— Откъде ги намерихте? От кабинета му в стария имперски сенат ли?

— Онези са оттам — посочи най-близките Траун. — Другите са от дома му и от личния му кораб. Разузнаването случайно попадна на записите в данните от последното нападение над Оброа скай. Значи бунтовниците продължават към капана ни, така ли?

— Точно така, сър — отвърна Пелаеон, доволен, че може да се върне към нещо познато. — Получихме още два доклада, че откъм системата Дракузи приближават бунтовнически поддържащи кораби.

— Абсолютно внимателно.

Пелаеон го изгледа изненадано:

— Моля, адмирале?

— Искам да кажа, че се подготвят изключително тайно — обясни замислено Траун. — Незабелязано пренасочват разузнавателни и поддържащи кораби от други задължения, преместват и реорганизират секторните флоти, за да освободят големи бойни кораби. И то тайно и внимателно. Винаги принуждават имперското разузнаване да работи здраво, за да си изгради цялостната картина — той вдигна поглед към Пелаеон. Червените му очи блестяха в сумрака: — Все едно Тангрене е истинската им цел.

Пелаеон го зяпна:

— Да не би според вас да не е така?!

— Абсолютно съм сигурен, капитане — отвърна Траун, впил поглед в скулптурите пред себе си.

Пелаеон погледна изображението на Тангрене. Анализите на разузнаването посочваха деветдесет и четири процента вероятност, че бунтовниците ще нападнат системата.

— Но след като няма да атакуват Тангрене, накъде ще се насочат?

— Към последното място, което бихме очаквали да ударят — отвърна Траун и се пресегна към таблото пред себе си.

Холосът на системата на Тангрене изчезна и на негово място се появи… Пелаеон усети, че челюстта му увисва от смайване.

— Билбринджи?! — той отново се извърна към Траун: — Но, сър, това е…

— Лудост? — Траун вдигна вежди. — Разбира се, че е лудост. Лудостта на хора, които на собствен гръб са се научили, че не могат да се мерят с мен. И сега се опитват да обърнат собствените ми тактически умения и прозрения. Преструват се, че ще скочат в капана, и се надяват да взема раздвижването им за чиста монета. И докато аз се поздравявам за гениалния си план — той махна към изображението на Билбринджи, — те подготвят истинското си нападение.