Владимир Полянов - Слънцето угаснало

Здесь есть возможность читать онлайн «Владимир Полянов - Слънцето угаснало» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Слънцето угаснало: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Слънцето угаснало»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Слънцето угаснало — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Слънцето угаснало», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тя беше без шапка, наметната леко с някакъв шал, трепереше от нощния хлад или от тревога. Косите ѝ падаха върху очите, държеше се плахо, в тъмнината се очертаваше безкрайно нежният ѝ профил. Гласът ѝ тръпнеше от вълнение, а немирните коси и тъмното криеха изобилните сълзи на очите. Тя плачеше и изнемогваше в мъката да скрие това от мъжа. Той притвори вратата, обгърна главата ѝ с двете си ръце и я целуна.

— Сега си иди.

И веднага се разтревожи.

— Господи! Как ще си отидеш сама. Защо вършиш такива лекомислия!

Тя се освободи от прегръдката му, загърна се с шала.

— Не се безпокой, улиците са съвсем пусти. Само за няколко минути ще изтичам до къщи. Ася, ти кога ще си дойдеш?

— Чакай ме утре по обед. Нали ти казах вече.

— Ах, така ме е страх за тебе! Ася, не можеш ли да се откажеш?

Последните си думи произнесе така, като че ли дълго ги е задържала, може би се е срамувала от тях и сега, на прага на най-голямо отчаяние, те се откъснаха от сърцето ѝ. Но се опомни бързо и преди той той да възрази, заговори:

— Не. Не. Не ме слушай. Ох, не съм малодушна, аз зная защо си тука и разбирам колко глупави са молбите ми.

Тя знаеше всичко, което мъжете щяха да вършат, уверяваше, че не е малодушна, но това звучеше като урок, който трябваше да повтаря, навярно по негово внушение. Извърна глава, за да прикрие сълзите си. Той забеляза нейната тревога и се реши да ѝ даде най-малката утеха.

— Почакай. Аз ще те изпратя.

Отиде при другарите си.

Михо се беше изправил сред стаята и изглеждаше неизмеримо голям. Загоров се беше върнал при прозореца откъм улицата. Два от револверите отново лежаха на масата. Струмски се обади:

— Аз ще изляза за десет минути. Не мога да оставя жена си сама.

Искаше да тръгне, но Михо протегна ръка, стисна го здраво и като затвори вратата пред него, каза право в очите му:

— Ти си луд! Ние и без това трябва да се измъкваме оттук заради глупостите на жена ти, а ако отидеш до дома си, значи да влезеш право в устата на вълка.

Струмски го погледна изненадан.

— Мислиш, че са я проследили?

— А къде е сигурността, че не са?

В този миг гръмна далечен залп от пушки.

Загоров се дръпна от прозореца.

— Чухте ли? Започва!

Михо посегна към масата и взе пистолет, сложи го в джоба си, после пристъпи с тежки крачки до тъмния ъгъл на стаята и вдигна една пушка.

— Да вървим!

В гласа му имаше нещо ликуващо. Тримата чакаха този залп. Това беше сигналът. Загоров също сложи пистолет в джоба си и взе пушка от ъгъла.

— Да вървим! — повтори той, но в неговия глас нямаше радост, а твърдо решение на волята да премине всички пътища и пречки, по които може да се стигне до една цел.

Единият беше увлечен от самата борба, от сигналите през нощта, от звъна на оръжието и, може би, от желанието да внушава страх със силата си. Загоров имаше белезите на идеалист, който вижда желаната далечна звезда и преминава през борбата, защото е неизбежна.

Само Струмски се смути. За него сигналът като че ли дойде много рано — или съвсем неочаквано, но тъй също прехвърли през рамо пушка, после изпревари другите и излезе в коридора. Жена му стоеше притисната до вратата. Когато го видя, прехапа ръка, за да не извика. Той се хвърли към нея, прегърна я и заговори развълнувано:

— Защо, защо дойде? Да ми създаваш излишни безпокойства. Ах, колко си неразумна!

Тя прошепна, за да не издаде плача си:

— Не се сърди. Тоя гръм ви вика, нали? Аз ще си отида сама, не се безпокой.

В неудържим порив обгърна главата му и той усети треперещите ѝ устни и сълзите ѝ на лицето си.

Другите двама излязоха мълчаливо в коридора.

Надя Струмска замаяна се дръпна, отвори вратата и избяга. Мина двора, излезе навън и започна да тича до ъгъла на първата пресечна улица. Там се облегна в тъмното на една стена и втренчи очи към вратата, от която някой излезе.

По улицата нямаше никой. Електрическата лампа гореше само на срещния ъгъл. Небето беше звездно и спокойно. Никой път градът не е изглеждал така мълчалив и тайнствен. Сякаш из въздуха се носеше голямото събитие, което трябваше да стане.

Тя се вгледа през сълзи. Под светлината на лампата при срещуположния ъгъл само за миг се мярнаха тримата мъже и се изгубиха в тъмнината. Те отидоха. Тя знаеше къде.

Съкрушена, тръгва с колебливи стъпки. Минава още две напречни улици. Спира и отново тръгва. Беше уморена, но чувстваше, че умората не идеше от пътя. Най-после натисна една врата и влезе в дома си. Съвсем бегло тя забеляза, че един от прозорците на втория етаж светеше.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Слънцето угаснало»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Слънцето угаснало» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джек Лондон
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
Агата Кристи - Зло под слънцето
Агата Кристи
Отзывы о книге «Слънцето угаснало»

Обсуждение, отзывы о книге «Слънцето угаснало» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x