Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— Джеймс, точно сега ли трябва да ги оправяш? — питам аз и се изправям.

— Само минутка, мила.

Наблюдавам го възмутена. Аз съм се отпуснала в леглото му. Гола съм. Готова и нетърпелива. А ето че гаджето ми навива чорапите си на малки топки. Обидена покривам гърди с ръка, докато той посяга към роклята, която съм пуснала на пода, и я поставя на закачалка. Не може да бъде! Да си спретнат и подреден е едно, но това неговото…

— Ето, готово.

Пристъпва към леглото, притиска голото си тяло до моето и ме прегръща през кръста.

— Та докъде бяхме стигнали?

Идва ми да се нацупя. Не е много приятно да си на второ място след нечии гащи, но пък на Джеймс човек не може да му се сърди, особено когато целува онези прекрасни ерогенни местенца зад ушите така нежно. Боже, това е невероятно. Иска ми се да не спира.

Предавам се на удоволствието, което ми носят устните му, докато се плъзгат по врата ми, и затварям очи. Мога направо да умра от кеф. Усещам възбудата му до бедрото си и протягам ръка, ала той ме отблъсква и напада пъпа ми с целувки.

Усмихвам се и зачаквам. След малко отново протягам рька.

— Защо бързаш? — прошепва той и отново ме отблъсква, само че този път много по-решително.

Добре де. Чувствам се напълно ненужна докато лежа, а той прокарва ръце по тялото ми и целува зърната ми. Това вече е невероятно… Направо изключително… Това е… Потискам прозявката си.

Става досадно.

В мига, в който тази мисъл ми минава през ума, оставам шокирана от себе си. Никога досега не бях предполагала, че любовната игра може да омръзне. Може, и още как, казвам си аз и се размърдвам, за да го накарам да побърза. Той не ми обръща никакво внимание, докато сипе целувки по лицето ми.

Решавам да оправя нещата.

— Ъъъ, имаме ли презервативи? — шепна аз, а Джеймс е заровил лице на гърдите ми. Не мога да се нарека тактична, но какво да направя, за да стигнем най-сетне до целта?

Той не схваща намека.

— Шшш.

След това започва да се опитва да подразни зърната ми с мигли.

Над рамото му зървам дигиталния часовник. Почти два след полунощ е. Прекарала съм в тази стая цял един час.

— Ммм, миришеш божествено — стене Джеймс, а гласът му е приглушен от косата ми.

— И ти — отвръщам по същия начин аз. Може ли най-сетне да правим секс? — моли гласчето в главата ми и аз се притискам към него. Опитвам се да извия бедра. Обикновено този номер дава резултати, ала Джеймс ме прегръща и известно време оставаме да лежим притиснати. Просто се прегръщаме.

Опитвам се да гледам на нещата от веселата страна. Толкова рядко се намира мъж, който да те прегърне: обикновено се надървят, изчукват те, раз-прас и благодаря ви, госпожо, това беше. С Джеймс не е така. Той обича прегръдките. Миналия път, когато останах да спя при него, той не се отлепи от мен през цялата нощ. Честно казано, беше доста трудно да се спи, защото аз обичам да се просна по корем, с разперени ръце и крака, а на следващия ден бях схваната, но пък ми се стори безкрайно романтично да се събудиш в прегръдките на любовника си. Така и косата ти, и гримът са останали непокътнати. Не е ли така и по филмите?

Не че гримът ми беше съвършен. В интерес на истината когато се събудих, спиралата ми се бе размазала по калъфките за възглавници от египетски памук.

— Хедър? — Долавям гласа на Джеймс, който долита от много далече. — Ти спиш ли? — Клатя замечтано глава. След това става тихо и започвам да се унасям, ала чувам отново гласа му. — Обичам те.

Извръщам рязко глава към него. В гърдите ми се надига паника. Много малко паника, нищо важно, а това сигурно е напълно нормална реакция, защото не съм свикнала мъжете първи да ми казват, че ме обичат. Обикновено си падам по емоционални инвалиди, които не успяват да си изразят чувствата.

Това трябва да е. Затова малко изперках. И изведнъж усетих наченките на клаустрофобия. Сигурна съм, че това е, защото юрганът на Джеймс е много топъл, а и самият Джеймс се с лепнал за мен. Истината е, че ми е доста трудно да дишам.

Опитвам се да се измъкна от прегръдката му и отмятам завивката, за да глътна малко чист въздух. Така вече е по-добре. Преставам да шавам и се усмихвам замечтано на Джеймс, само че той не отвръща на усмивката ми.

Чак сега разбирам. Той чака отговора ми.

Мама му стара. Аз го чакам да ме изчука, а той иска да направи признание във вечна любов. Би трябвало да съм във възторг. Би трябвало да съм луда от щастие. Би трябвало да съм на седмото небе. Та нали тъкмо за това мечтаех, нали това исках? Смешното е, че не чувствам нищо подобно. Дори напротив, имам чувството, че съм притисната в ъгъла. А пък много харесвам Джеймс. Наистина. Той е толкова сладък и мил и последното, което бих направила, е да го нараня.