Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

В този момент ме забелязва. Очите ни се срещат и той задържа погледа ми. Дъхът ми спира и аз го наблюдавам в нетърпеливо очакване. В този момент сякаш всичко около мен изчезва — и светлината на прожектора, и хорските гласове, и мирисът на цигари и бира и оставаме само двамата с Гейб. Отново сме в кухнята ми в Лондон с Били Смит и прословетите среднощни посещения.

Той е безкрайно учуден.

— Ти се смееш? — изрича с устни той.

Тълпата решава, че това се отнася за тях и избухва нов зали от смях. Само че той гледа мен.

— Знам — отвръщам аз, усмихвам се и усещам как в мен се надига кикот. Преди да се усетя, се заливам от смях. Можете ли да повярвате? За пръв път в живота си аз се смея на комедиант. В клуб. Когато Гейб минава към най-смешната си реплика, аз вадя фотоапарата и запечатвам мига завинаги.

На следващата сутрин читателите на „Сънди херълд“ в цялата страна виждат черно-бялата снимка на Гейб в „Тавърн“, поместена на страниците, посветени на изкуството. Под снимката има заглавие: „Комедиант завладява фестивала с един замах“ и статия за десетте най-добри новаци, сред които е и Гейб. Оказва се, че журналистката също е била сред публиката и останала толкова впечатлена, че написала статия за него и я пуснала преди отпечатването на вестника.

Аз се оказах доста заета. След като Гейб слезе от сцената, и двамата започнахме с извинения и обяснения, говорихме часове наред за какво ли не. Имаше и някои разкрития. Той призна, че е скъсал с Миа, и това ми направи особено голямо впечатление. Имаше и други неща. На сутринта, когато се изнесъл от апартамента ми, той обиколил квартала три пъти, защото нямал сили да си тръгне. След много колебания решил да последва съвета ми и да промени шоуто. Така нещата си дошли на мястото.

След това дойде моят ред. Разказах му за инфаркта на Лайънъл, как двете с Розмари сме оправили отношенията си, за съобщението на гласовата ми поща, оставено от Виктор Максфийлд. Не му казах всичко, разбира се. Не споменах, че чичо му го е нарекъл влюбен идиот.

Нямаше нужда да му го казвам, защото той ми го призна сам.

Точно преди да се целунем.

— Какво ще кажеш?

Сгушена под топлата завивка, преплела голи крака с краката на Гейб, аз го поглеждам. Вече е утро и двамата сме в хотелската ми стая, закусваме и четем неделните вестници.

Шавам с пръстите на краката, закачам неговите и оглеждам рошавата му коса, подпухналите от съня очи, скрити зад очилата, и не мога да не се запитам къде ми е бил умът и защо съм обичала толкова да чета вестниците сама. Много даже ми е приятно някой да ме прекъсва. Умът ми се стрелка назад към изминалите няколко минути…

— Чакай да видя… „свеж нов талант“… „глуповат, но завладяващ хумор“… „един от най-смешните комедианти, които някога са идвали в Единбург“.

Первам го с недоядения си кроасан.

— Ау! — грачи той и потрива голото си рамо, сякаш много го е заболяло. — Леле, колко си злобна.

— Не говоря за статията — протестирам аз. — Говоря за снимката.

— А, за снимката ли? — повтаря той, сякаш не е забелязал името ми в левия ъгъл, ала устата му потрепва и го издава. Оглежда внимателно снимката и очите му се присвиват. — Леле, тоя какъв див красавец е — заявява той и се опитва да докара шотландски акцент. Аз го поглеждам.

— И снимката си я бива.

Той ме прегръща.

— Вие сте много талантлива, госпожице Хамилтън. — Целува ме. Има вкус на кроасан и портокалов сок и тъкмо когато се наслаждавам на новото усещане, нещо трепва. Пак ли?

— Знаеш ли, исках да направя това от мига, в който те видях — прошепва той.

— Ти си имаше гадже тогава — карам му се аз.

— Всъщност… — Той потрива притеснено носа си. — Когато ти казах, че сме скъсали, не споменах кога.

Поглеждам го учудена.

— Стана месеци преди да дойда в Лондон.

— Защо тогава каза на Джес, че си имаш приятелка… — Сещам се сама. Онази първа вечер, когато бяхме в градината. Тя се опитваше да го прелъсти.

— Ти беше резервният й план — кискам се аз.

— Резервен план значи. — Струва ми се обиден, след това избухва в смях. — Това трябва да го запомня. — Той се киска и се пресяга към нощното шкафче за тефтера. Вади малък молив и докато го наблюдавам как записва, сериозен и вглъбен, усещам как любовта напира в гърдите ми.

— Искам да ти кажа една страхотна смешка — поглежда ме той.

— Господи, недей, много те моля. — Пъшкам и се опитвам да заровя глава под завивката. Обичам Гейб, но едно комедийно шоу ми е повече от достатъчно.