Христо Пощаков - Обсадата

Джейсън не отговори. Натисна бутона към партера и оправи косата си пред огледалото в кабината. През асансьорната шахта долетяха тежки удари — разбиваха входната врата на бившия адвокат Мелвин Редфорд — поне така бе написано в заповедта за провеждане на операцията.

Новата пещера не му се понрави. Беше претъпкана с индивиди от неговото племе, а той обичаше самотата и спокойствието. Съседните пещери се намираха в още по-плачевно положение и не беше трудно да се досети защо белите кожи се напъваха да завземат неговата — сигурно искаха да живеят по-нашироко. Престоят му тук го бе убедил, че няма да го убият, дори беше започнал да изпитва уважение към силата им. Предлаганите условия на живот не се нравеха на никого, но ако някой се разбунтуваше, мигновено го обуздаваха.

Постепенно Мел се добра до простата истина: подчиняваш ли се на белите кожи, изпълняваш ли нарежданията им, нямаш проблеми. Какво да се прави, като са по-силни? Изглежда злите духове така са ги създали. И освен това в новата пещера не всичко беше лошо. Хранеха го добре, гнездото му беше чисто и удобно и ако брадатият самец в съседство изчезнеше, почти всичко щеше да бъде наред.

Мел вече го мразеше. Мразеше го повече, отколкото мразеше белите кожи, преди да го победят. Толкова много го мразеше, че дори нямаше с какво да сравни омразата си. Мразеше го откакто в предпоследното гнездо настаниха красива самка, защото в съседните пещери нямало повече място, и щеше да го мрази докато…

Беше я харесал още с влизането й и оттогава непрекъснато се стараеше да й направи впечатление. Скимтеше нежно и често се удряше по гърдите, ала брадатият самец го гледаше злобно и правеше същото, после с яростно ръмжене оголваше зъби. Не подозираше, че Мел е хитър и може да изчака удобния момент. А Мел добре знаеше: от стъкленото око над главите им винаги наблюдава някоя бяла кожа и ако избухне свада, вика останалите. Мел е хитър, Мел е много хитър, защо трябва да си създава неприятности? Понякога светлината в пещерата изчезва. Не се случва често, ала тогава става много тъмно. И важното е да изчакаш, да си нащрек, да не пропуснеш такъв момент. Тогава можеш незабелязано да пропълзиш до врага си и да му прегризеш гърлото.

© 1994 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1078]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47