Христо Пощаков - Представление

Шефът на лабораторията по цветно-обемен сенсорен запис се отпусна на стола си и отправи уморен поглед към сътрудниците, които унило наведоха глави. Въпреки несполуките, причината за повредите на касетите трябваше да се изясни. При многобройните дискусии на тази тема, прекият отговор се изплъзваше в сферата на догадките и витаеше в недомлъвки, но бавно оформяше едно фантастично предположение. Нима неприятностите се дължаха на сенсорната компонента на записа, регистрирала дори подсъзнателните чувства на изпълнителя? Възможно ли бе записите да заживеят свой собствен живот?

Известният актьор К. се изтегна на дивана — реквизит на студиото и докато асистентите сваляха свръх-чувствителните датчици, замаскирани под грима и косата му, се опита да премахне напрежението от току-що приключилото участие в нашумялата пиеса „Безмълвието на Япет“. Режисьорът бе останал доволен от емоционалното ниво на изиграната роля, което можеше да се смята за пореден успех. К. се отпусна и се помъчи да не мисли за поетите ангажименти, но предстоящите срещи изплуваха в съзнанието му и го накараха неспокойно да се размърда. Недоволен, все още отпаднал, намери сили да стане и се запъти към гримьорната.

След около час, К. и шефът на лабораторията стояха пред най-големия цветно-обемен проектор в страната, заел половината от демонстрационната зала. Имаха намерение да прегледат кристална касета със запис на артиста, която според специалистите бе стигнала до границата на трайността си.

Операторът на проектора я постави в гнездото на приемника, извърши коригиращата настройка в апаратурата за сенсорно излъчване и те се загледаха в действието на пиесата.

Съгласно сценария, в един от актовете холографното копие на К. трябваше да се присъедини към група актьори, за да разправи някакъв анекдот. Изображението му се насочи към тях, но колебливо забави хода си, после спря, решително се обърна и тръгна в друга посока. Именитият артист срещна собствения си измъчен поглед, усети болката на многократно преживян протест, усилена от сенсорното поле. Двойникът му стигна до декор в задната част на сцената, протегна ръце и постепенно потъна в него. К. беше залян от вълната на силна радост, примесена с друго, по-мощно чувство, което не можеше да определи. В картината настъпи десинхронизация, автоматиката изключи проектора. Поредната кристална касета бе дефектирала.

— Какви са вашите впечатления? — наруши настъпилото мълчание шефът на лабораторията.

К. дълго стоя замислен, очите му продължаваха да се впиват в празната кубична рамка на проектора.

— Знаете ли — проговори след малко, — в главата ми се върти нелепа мисъл: като че ли след определен брой повторения записите ми се самоубиват, не проумявам защо. Нали ако повредят касетата, те се лишават от възможността отново да оживеят на сцената?!

— На сцената… — повтори мрачно шефът на лабораторията. — По-скоро се борят да останат извън нея — промърмори сякаш на себе си. — Имат си собствени понятия за свобода.

— Не ви разбирам напълно…

— Няма значение. Бъдете сигурен, че скоро ще ги заставя да стоят по местата си, не можем да допускаме повече рекламации!

„Все пак, те са записи“ — помисли за свое оправдание и с гузно облекчение се насочи към изхода на залата. Изпълнен със смътни подозрения към същността на собствената си личност, К. го последва.

© 1989 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1087]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47