Майкъл Конъли - Кръв

— Не — прекалено високо отвърна Маккейлъб. — Просто трябва да си тръгваме. Трябва да ида до колата.

— Всичко наред ли е?

— Да — отново високо каза Маккейлъб. — Извинете ме, всичко е наред. Просто трябва да вървим.

Маккейлъб кимна в знак на благодарност на Анет Стейпълтън и се пое по коридора в посоката, в която смяташе, че се намира входното фоайе. Грасиела го последва и Неф извика след тях да завият по първия коридор вляво.

— Какво беше всичко това? Какво става?

Маккейлъб бързо вървеше към колата. Чувстваше, че скоростта, която поддържа, някак си ще му помогне да попречи на усилващия се ужас напълно да обсеби мислите му. Грасиела трябваше да подтичва, за да не изостане.

— Кръвта.

— Кръвта ли?

— И двамата са давали кръв. Сестра ти и Кордел. През цялото време е било пред очите ми и… Видях онзи плакат и си спомних, че в дома на Кордел видях писмо… и просто разбрах. Къде са ти ключовете?

— Тери, успокой се.

Той неохотно забави крачка и Грасиела тръгна до него, като вадеше ключовете за колата от чантичката си.

— Сега ми обясни за какво говориш.

— Отвори колата и ще ти покажа.

Стигнаха до фолксвагена. Маккейлъб се пъхна вътре и започна да рови в чантата си. Грасиела го наблюдава.

— Можеш да запалиш двигателя.

— Какво правиш?

Маккейлъб извади протокола за аутопсията на Кордел.

— Търся… мамка му, това е само предварителният доклад.

Прелисти протокола, за да се увери. Не беше пълен.

— Липсват резултатите от токсикологичното изследване и анализът на кръвта.

Маккейлъб пъхна доклада обратно в чантата си, после прибра и пистолета. Накрая се изправи.

— Трябва да намерим телефон. Ще позвъня на жена му.

Грасиела запали двигателя.

— Добре, ще идем до вкъщи. Но трябва да ми кажеш какво става, Тери.

— Добре, просто ми дай малко време да помисля.

Той успокои пороя от мисли, които се лутаха из главата му, и се опита да анализира току-що направеното разкритие.

— Става дума за връзката — каза Маккейлъб.

— Каква връзка?

— Какво не можехме да разберем? Какво търсехме? Връзката между случаите. Отначало връзката беше просто случайността на престъплението. Така смятаха ченгетата. Така реших и аз, когато започвах да се занимавам със случая. Имахме две жертви на грабеж — без друга връзка, освен убиеца и случайното пресичане на пътищата им. Това е Лос Анджелис, такива неща непрекъснато се случват. Центърът на случайната престъпност, нали така?

Грасиела зави по „Шърман Уей“. Бяха само на няколко минути от дома й.

— Да.

— Грешиш. Защото после се задълбаваме все повече. Откриваме убиец, който взима лични символи и това предполага, че има нещо повече от случаен сблъсък между убиец и жертва. Това предполага по-дълбока връзка — определянето на целта, издебването и овладяването на всяка от жертвите.

Маккейлъб замълча. Минаваха покрай „Шърман маркет“ и двамата безмълвно погледнаха към магазина. Той изчака малко преди да продължи.

— После изведнъж откриваме нова гънка, обелваме нова люспа от лука. Получаваме балистичните резултати и играта напълно се променя. Сега имаме друг убиец и очевидно професионално изпълнение. Наемен убиец. Защо? Каква връзка може да има между сестра ти, Джеймс Кордел и Доналд Кениън?

Грасиела не отговори. Сега излизаше на „Алабама“. — Кръвта — каза той. — Връзката трябва да е в кръвта. Тя влезе в отбивката пред дома си и изключи двигателя.

— Кръвта — повтори Грасиела.

Маккейлъб гледаше право напред към затворената врата на гаража. Говореше бавно — ужасът най-после го беше надвил.

— През цялото време си мислех: „Какво е видяла, какво е знаела? Чий път може да е пресякла, за да я убият?“ Разбираш ли, проучих живота й и направих преценка. Реших, че не е притежавала нищо, което някой иска да вземе и че следователно причината трябва да е другаде. Но не я откривах. Сестра ти е била добра майка, добра сестра, добър служител и приятел. Но онова, заради което е била почти уникална, е кръвта й. Това я е направило толкова ценна… за някого.

Замълча за миг. Продължаваше да гледа право напред.

— За някой като мен.

Чу как Грасиела въздъхна и му се стори, че заедно с дъха й си отива и надеждата му. Надеждата му за изкупление.

— Искаш да кажеш, че… са я убили заради органите й. Видял си онзи плакат в печатницата и си го разбрал, така ли?

Той най-после я погледна.

— Просто го разбрах. Това е всичко.

Маккейлъб отвори вратата.