Майкъл Конъли - Кръв

— Това са всички донори с кръвна група АВ. Показано е къде са, как можеш да се свържеш с тях. Тук пък е показано кога за последен път са давали кръв. Не трябва постоянно да използваш един и същи човек. Необходимо е да ги редуваш и да откриеш някой, който е най-близо до теб, за да може да дойде тук или в кръвната банка.

Докато говореше Грасиела прокара показалец надолу по списъка. Имаше около двайсет и пет имена от целия Запад. Тя спря на името на сестра си и почука с нокът по екрана. Не успя да открие Джеймс Кордел.

Маккейлъб разочаровано въздъхна, но Грасиела вдигна показалец, за да му даде знак да изчака. После натисна друг клавиш и се появи нов списък с още петнайсетина имена. Най-отгоре беше Джеймс Кордел. Тя прокара пръста си надолу и откри Доналд Кениън на предпоследно място.

Този път дъхът на Маккейлъб. Наведе се към екрана и прочете информацията, която следваше имената. Кордел не беше давал кръв от девет месеца, Кениън от шест години. Маккейлъб забеляза, че след двете имена е написана буквата „Д“, последвана от звездичка. След другите имена имаше или едното, или другото, но само няколко бяха с двете.

— Какво означава това?

— „Д“ означава донор — тихо отвърна Грасиела. — Донор на органи. Те подписват специални документи, отбелязано е в шофьорските им книжки, така че ако попаднат в болница и умрат, могат да вземат органите им.

Грасиела през цялото време го гледаше и Маккейлъб откри, че му е трудно да срещне очите й. Знаеше какво означава потвърждаването на теорията му.

— А звездичката?

— Не съм сигурна.

Тя отново се върна на легендата най-отгоре. Прокара показалец по символите и откри звездичката.

— Означава CMV отрицателен — каза Грасиела. — Повечето хора имат в кръвта си безопасен вирус, наречен CMV. Това е съкращение на някаква дълга дума. Няма го около една четвърт от населението. Важно е да се знае, за да се постигне пълно съответствие на кръвта между донори и приемници.

Той кимна. Вече знаеше тази информация.

— Е, това беше урокът за днес — тихо каза Грасиела.

Тя премести мишката и Маккейлъб видя, че стрелката се насочва към иконката за излизане от програмата в горната част на екрана. Той стисна дланта й, преди да успее да излезе от системата на ЦОТКО.

Грасиела вдигна въпросително очи. Маккейлъб хвърли поглед назад към Патрис. Не каза нищо. Огледа се наоколо и видя на плота папка с някакви формуляри и молив, завързан с конец. Посочи към Патрис и после обратно към Грасиела, като направи с пръсти знак за разговор. След това взе папката и започна да пише.

— Хей, Патрис, как е Чарли?

— А, добре е. Пак си е същият задник.

— Божичко, та вие се разбирате толкова добре!

— Да бе, направо сме като влюбени пиленца.

Маккейлъб протегна папката пред Грасиела. Беше написал три въпроса:

1. Можеш ли да разпечаташ този списък?

2. Можеш ли да отвориш файла на сестра ти?

3. Кой е получил органите й?

Грасиела сви рамене. После се обърна към компютъра и се захвана за работа. Първо разпечата списъка на донорите с кръвна група АВ. За щастие компютърът бе свързан с лазерен принтер, който свърши работата почти съвсем безшумно и Патрис не обърна внимание. Маккейлъб бързо сгъна листа и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си. После Грасиела се върна в първоначалната програма и отвори прозорец с команди. Щракна с мишката върху иконка с червено сърце. Появи се екран с надпис „ОСИГУРЯВАНЕ НА ОРГАНИ“ и компютърът поиска код за достъп. Тя погледна към лепенката на монитора и отново вкара същия код.

Нищо.

Стрелката се превърна в пясъчен часовник и не се случи нищо. Маккейлъб погледна часовника. Беше 12:15 ч. и максималното време, с което разполагаха, бе изтекло. Пати Кърк щеше да се върне всеки момент и щяха да бъдат разкрити. Когато беше планирала всичко това, Грасиела не му спомена нищо по въпроса как ще се оправдават, ако ги хванат.

— Мисля, че компютърът замръзва — каза Грасиела.

Тя ядосано плесна с длан отстрани по монитора. Маккейлъб винаги се бе удивлявал колко хора си мислеха, че това може да помогне. Колелцата на стола на Патрис изскърцаха. Обърна се и видя, че сестрата се изправя. Може би и тя искаше да погледне екрана.

— Ето — каза Грасиела.

Маккейлъб застана така, че да закрива компютъра от Патрис.

— Проклета работа — рече Патрис. — Винаги става така. Ще се кача горе до терасата да изпия една кола и да изпуша една цигара. Доскоро, Грасиела.

Тя се усмихна на Маккейлъб.