Майкъл Конъли - Кръв

— Важно е, докторе. Много важно. Дай ми пет минути и съм сигурен, че ще се съгласиш. Ако не, веднага си тръгваме. Ще ида да си взема документите и изчезвам.

Тя ядосано поклати глава и се обърна към една от сестрите зад пропуска.

— Ан, кои стаи са отворени?

Ан прекара пръст по оставения на плота списък.

— Десета, осемнайсета, трийсет и шеста, която си избереш.

— Ще бъда в осемнайсета, тъй като е най-близо до господин Кослоу. Ако позвъни, кажи му, че ще дойда след пет минути.

И тя строго погледна към Маккейлъб.

Фокс бързо ги поведе обратно по коридора към стая 6—18. Маккейлъб влезе последен и затвори вратата зад себе си. Лекарката облегна хълбок на празното легло, остави папката на пациента до себе си и скръсти ръце. Маккейлъб усещаше как гневът се излива от нея.

— Имаш пет минути? Кого водиш със себе си?

— Това е Грасиела Ривърс — отвърна Маккейлъб. — Разказах ти за нея.

Фокс се обърна към Грасиела и пронизително я изгледа.

— Вие му докарахте това — каза тя. — Знаете ли, той няма да ме послуша, но вие сте сестра, би трябвало да разбирате. Погледнете го. Цветът му, торбичките под очите му. Преди седмица беше добре. Беше в отлично състояние, по дяволите! Вече бях махнала папката му от бюрото си. Толкова бях сигурна в него. А сега…

— Направих само това, което смятах, че трябва да направя — отвърна Грасиела. — Трябваше да го помоля…

— Решението беше мое — прекъсна я Маккейлъб. — За всичко.

Фокс не обърна внимание на обясненията и ядосано поклати глава. Тя отстъпи от леглото и даде знак на Маккейлъб да седне.

— Свали си ризата и седни. Започвай да говориш. Вече ти останаха четири минути.

— Няма да си събличам ризата, докторе. Искам да чуеш какво ще ти кажа, а не колко пъти бие сърцето ми.

— Добре. Говори. Щом искаш да ми попречиш да си гледам пациентите, добре. Говори.

Тя забарабани с пръсти по папката на леглото.

— Господин Кослоу е в същото състояние като твоето преди два месеца. Опитвам се да му запазя живота, докато сърцето му започне да работи нормално. После имам тринайсетгодишно момче, което…

— Ще ме оставиш ли да ти кажа защо сме тук?

— Не мога да се сдържа. Толкова съм бясна.

— Е, изслушай ме и може би ще промениш мнението си.

— Едва ли е възможно.

— Мога ли вече да започна?

Фокс вдигна ръце в знак, че се предава и прехапа устни. Маккейлъб най-после започна. Трябваха му десет минути, за да обобщи разследването си, но на петата минута Фокс вече бе толкова зашеметена, че не забелязваше времето. Не го прекъсна нито веднъж.

— Затова сме тук — завърши той.

Очите на Фокс се местеха от единия на другия, докато се опитваше да проумее току-що казаното.

— Искаш да кажеш, че си започнал с човек, който се нуждае от орган — сърце, бял дроб, черен дроб, бъбрек, каквото и да е. Но също като теб, той има рядко срещана кръвна група АВ с CMV отрицателен. Това означава дълго, много дълго и навярно безрезултатно чакане, защото в тази група са само по един на двеста хиляди души. Това, от своя страна означава, че само един на всеки двеста хиляди души има, да речем, черен дроб, който е подходящ за онзи човек. Значи съм разбрала правилно, така ли? Според твоите думи този човек е решил да увеличи шансовете си, като убива хората от тази група, защото после органите им ще могат да се използват за трансплантация?

В гласа й се долавяше остър сарказъм и това ядоса Маккейлъб, но вместо да възрази, той просто кимна.

— И че е взел имената на хората от групата от списъка с донори на кръв в компютъра на ЦОТКО, така ли?

— Точно така.

— Но не знаеш кой е той?

— Не знаем със сигурност. Но знаем, че системата за сигурност на ЦОТКО е изключително уязвима.

Маккейлъб извади от джоба си списъка, който му бе разпечатала Грасиела, и го подаде на Фокс.

— Успях да го взема днес, а си нямам и понятие от проникване в компютри.

Лекарката взе листа и махна с него към Грасиела.

— Но тя ти е помогнала.

— Не знаем кой е този човек. Трябва да приемем, че щом е притежавал връзките и възможностите да наеме убиец, той би могъл също да влезе в системата на ЦОТКО. Важното е, че е възможно.

Маккейлъб посочи към списъка.

— Там е всичко, което е нужно. В групата са всички от списъка. Посочена е възрастта, дори дали са донори на органи. Той е избрал един от донорите. Избрал е някой млад, направил е проверка. Кениън е бил млад и напълно подходящ. Тенисист, яздил е кон. Кордел е бил млад и силен. Всеки, който го е наблюдавал известно време, би разбрал, че е подходящ. Карал е сърф, водни ски, бил е планинар. И двамата са били напълно подходящи.