Майкъл Конъли - Кръв

— Тогава защо ги е убивал като за упражнение? — попита Фокс.

— Не, не за упражнение. Просто всеки път нещата са се обърквали. В случая с Кениън убиецът е използвал куршум дум-дум, който е пръснал мозъка му и той е бил мъртъв още преди да успеят да го закарат в болница. Убиецът е променил метода си на действие. Започнал е да използва патрони с метална гилза и е стрелял в предната част на мозъка. Фатален изход, да, но моментален. Появилият се на местопрестъплението мъж позвънил по клетъчния си телефон. Кордел още бил жив. Но линейката объркала адреса и отишла на друго място. Междувременно жертвата умряла.

— И органите пак не били годни за трансплантация — прибави Фокс. Очевидно вече разбираше.

— Мразя тази дума — за първи път от много време се обади Грасиела.

— Коя? — попита Фокс.

— „Годни“. Мразя я. Тези органи са дарени. От хора, които са обичали другите хора. Това не са резервни части.

Фокс кимна и безмълвно погледна към Грасиела.

— С Кордел не се е получило, но не заради метода на действие — продължи Маккейлъб. — Затова убиецът просто се е върнал към списъка си с потенциални донори. Той…

— Списъкът от системата на ЦОТКО.

— Точно така. Той се връща към списъка и избира Глория Торес. Процесът отново започва. Наблюдава я, научава навиците й, знае също, че е здрава.

Докато говореше, Маккейлъб погледна към Грасиела. Опасяваше се, че думите му ще предизвикат реакцията й. Тя мълчеше.

— И сега искаш да проследиш къде са отишли органите. Смяташ, че на убиеца — или на човека, който го е наел — е бил трансплантиран един от тях — каза Фокс. — Съзнаваш ли как звучи всичко това?

— Зная как звучи — тихо отвърна Маккейлъб, преди съмненията й да започнат да растат. — Но друго обяснение няма. Нуждаем се от твоята помощ, за да получим достъп до ЦОТКО.

— Не зная.

— Помисли си. Каква е вероятността един и същи човек — най-вероятно наемен убиец — съвсем случайно да убие трима души с абсолютно еднаква кръвна група? Не си в състояние да я изчислиш дори с компютър. Защото не може да е съвпадение. Кръвната група е. Кръвната група е връзката. Кръвната група е мотивът.

Фокс се отдалечи и застана до прозореца. Маккейлъб я последва. Прозорецът гледаше към булевард „Бевърли“. Видя върволицата от магазини по улицата, книжарницата и бакалията с надпис „СКОРОШНО ОЗДРАВЯВАНЕ!“ на покрива. Погледна към Фокс. Тя сякаш наблюдаваше собственото си отражение в стъклото.

— Чакат ме пациенти — каза лекарката.

— Нуждаем се от твоята помощ.

— Какво точно мога да направя?

— Мисля, че имаш по-голяма възможност да получиш информация от ЦОТКО, отколкото ние.

— Защо просто не идеш в полицията? Те имат най-голяма възможност. Защо ме замесваш в това?

— Не мога да ида там. Не още. Вече ходих и ме изхвърлиха от случая. Помисли си какво ти казах. Аз съм заподозрян.

— Това е лудост.

— Зная. Но те не го знаят. Освен това няма значение. Въпросът е личен. Дължа го на Глори Торес, дължа го и на Грасиела. Няма да стоя със скръстени ръце.

Последва кратко мълчание.

— Докторе?

Грасиела беше застанала зад тях.

— Трябва да ни помогнете. В противен случай смисълът на всичко това, което правите тук — отива по дяволите. Щом не сте в състояние да защитите системата, в която работите, вие нямате никаква система.

Двете жени продължително се изгледаха, после Фокс се усмихна и кимна.

— Идете в кабинета ми и ме почакайте — каза тя. — Трябва да прегледам господин Кослоу и един друг пациент. Ще се забавя най-много половин час. После ще направя каквото искате.

— Кабинетът на координатора.

— Глен Леополд, моля. Обажда се Бони Фокс.

Бяха в кабинета й и вратата беше затворена. Фокс бе включила високоговорителя на телефона, така че Маккейлъб и Грасиела да могат да слушат. Двамата я бяха чакали половин час. Поведението й се беше променило. Все още искаше да им помогне, но той забеляза, че е по-раздразнена, отколкото в празната стая в северното крило. Разгледаха плана, който Маккейлъб бе разработил, докато я чакаха. Фокс си водеше бележки и после позвъни по телефона.

— Бони?

— Здрасти, Глен, как си?

— Добре. Какво мога да направя за теб? След десетина минути ми предстои съвещание.

— Няма да ти отнема толкова време. Имам един малък проблем, Глен, и мисля, че можеш да ми помогнеш.

— Казвай.

— На 9 февруари направих трансплантация — номерът на файла в ЦОТКО е номер деветдесет и осем, трийсет и шест — и се появиха усложнения. Бих искала да разговарям с хирурзите, които са извършили трансплантации с другите органи на донора.