Майкъл Конъли - Кръв

— Бъбреците… Бъбреците са разделени. Чакай да видим какво имаме за бъбреците…

Леополд изреди органите, извадени от тялото на Глория Торес и трансплантирани на живи пациенти. Маккейлъб си записа всичко.

— Това е — най-после каза Леополд.

Маккейлъб шумно въздъхна. Прекалено шумно.

— Бони? — тихо попита Леополд. — Сама ли си? Не ми каза, че при теб има…

— Не, сама съм, Глен. Съвсем сама.

Мълчание. Фокс хвърли ядосан поглед на Маккейлъб, после стисна очи и зачака.

— Ами, добре — накрая каза Леополд. — Стори ми се, че чух някой друг, това е всичко. Трябва да повторя, че тази информация има строго поверителен…

— Зная, Глен.

— … характер. Нарушавам собствените си правила.

— Разбирам. — Фокс отвори очи. — Ще направя проверката си дискретно, Глен, и… и ще ти съобщя какво съм открила.

— Отлично.

След още няколко реплики разговорът завърши. Фокс затвори и отпусна глава върху скръстените си ръце.

— Господи… не мога да повярвам, че го направих. Аз… излъгах този човек. Излъгах колега. Когато разбере…

Тя не довърши.

— Докторе — опита се да я успокои Маккейлъб. — Ти постъпи правилно. Това няма да му навреди и навярно никога няма да разбере какво си направила с информацията. Утре можеш да му позвъниш и да му кажеш, че си открила причината за проблема с CMV и че тя не е била в донора. Кажи му, че си унищожила записките си за другите приемници.

Фокс повдигна глава и го погледна.

— Няма значение. Аз го излъгах. Мразя да лъжа. Ако открие, никога повече няма да ми има доверие.

Маккейлъб просто я гледаше. Не знаеше какво да й отговори.

— Трябва да ми обещаеш нещо — продължи Фокс. — Че ако теорията ти се потвърди, че ако си прав, ще хванеш онзи, който го е извършил. Това ще е единственото ми оправдание. Единствената ми защита.

Маккейлъб кимна. Той заобиколи бюрото и прегърна лекарката.

— Благодаря ти — тихо каза Грасиела. — Ти извърши добро дело.

Фокс леко й се усмихна и кимна.

— Още нещо — рече Фокс, — имаш ли ксерокс?

Когато излязоха навън, той насочи Грасиела към вратите, водещи към паркинга.

— Ти върви натам.

— Защо? Ти къде отиваш?

— Просто ще взема такси до яхтата.

— Какво ще правиш? Искам да дойда с теб.

Той я дръпна настрани.

— Трябва да се прибереш вкъщи при Реймънд и работата си. Всъщност твоята работа е Реймънд. Това тук е моя работа. Нали тъкмо с това ме помоли да се заема.

— Зная, но искам да помогна.

— Вече го направи. И продължаваш да ми помагаш. Но трябва да се върнеш при Реймънд. Аз ще изляза през спешното отделение. Там долу винаги има таксита.

Тя се намръщи. Разбираше, че е прав, но не й се искаше да го остави. Той бръкна в джоба си и извади копието на списъка, което беше направил в кабинета на Фокс.

— Ето, вземи го. Ако с мен се случи нещо, дай го на Джай Уинстън от шерифското управление.

— Какво искаш да кажеш с това „ако ти се случи нещо“?

Гласът й звучеше почти пискливо и Маккейлъб незабавно съжали, че е избрал точно тези думи. Побутна я към малка ниша с телефони. Тук нямаше никого и можеха да останат насаме.

— Не се тревожи, нищо няма да се случи. Това е резултатът от цялата работа, имената от този списък. Просто си мисля, че е по-добре и двамата да имаме копия, това е всичко.

— Наистина ли смяташ, че името на убиеца е тук?

— Не зная. Тъкмо по този въпрос ще поработя, когато се върна на яхтата.

— Мога да ти помогна.

— Зная, че можеш, Грасиела. Вече ми помогна. Но сега трябва да се върнеш при Реймънд. Не се тревожи. Ще ти съобщавам по телефона всичко. Не забравяй, аз работя за теб.

Тя се опита да се усмихне.

— Не е така. Единственото, което трябваше да направя, беше да ти разкажа за Глори, и след това ти действаше така, както ти подсказваше сърцето.

— Може би.

— Ами ако те откарам и просто те оставя на доковете?

— Не. Сега са най-големите задръствания и пътят ще ти отнеме два часа. Прибирай се при Реймънд.

Тя най-после кимна. Маккейлъб нежно я притегли към себе си и я целуна.

— Грасиела?

— Да?

— Има още нещо.

— Какво?

— Искам да помислиш, да решиш дали съм прав.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако съм на прав път, ако някой е убил Глори заради органите й, в известен смисъл той я е убил и заради мен. Аз също съм получил част от нея. Ако това е вярно, можем ли…

Той не довърши въпроса си и Грасиела дълго не каза нищо.

— Зная — кратко отвърна тя. — Но ти не си направил нищо. Не си причината. По този начин Господ върши и нещо добро, след толкова ужас.