Майкъл Конъли - Кръв

— Добре. Къде да те намеря?

Маккейлъб не се поколеба. Изпитваше пълно доверие към Локридж. Освен това той също можеше да вземе предпазни мерки.

Когато затвори, Маккейлъб позвъни на Тони Банкс и каза, че ще се отбие.

Маккейлъб отиде в прочутия деликатесен магазин на Джери и си поръча сандвич със салата от зеле с майонеза и руски пълнеж. Взе си също нарязана туршия и кутия кола. Плати и излезе. Върна се в „Сидърс“. Беше прекарал в болницата толкова време, че знаеше плана й наизуст. Качи се с асансьора в родилното отделение на третия етаж, където имаше чакалня с изглед към хеликоптерната площадка и булеварда. Тук често можеше да се види чакащ баща, който нагъва сандвич. Маккейлъб знаеше, че може да поседи тук, да се нахрани и да почака Бъди Локридж.

Сандвичът изчезна за по-малко от пет минути, но след около час от Бъди Локридж нямаше и следа. Маккейлъб наблюдава пристигането на два хеликоптера, носещи органи за трансплантация в червени хладилни кутии.

Тъкмо се канеше да позвъни на Бъди, когато най-после видя познатия форд на Локридж да спира пред деликатесния магазин. Маккейлъб огледа булеварда в двете посоки, после вдигна очи към небето, за да провери дали не са го проследили с хеликоптер. Накрая се насочи към асансьора.

На задната седалка на форда имаше пластмасов кош с дрехи. Маккейлъб влезе вътре, погледна към него и после към Локридж, който свиреше на хармониката си някаква непозната мелодия.

— Благодаря ти, че дойде, Бъди. Някакви проблеми?

Бъди прибра хармониката в джоба на вратата.

— Не. Спряха ме, както ми каза ти, и ме разпитаха. Но аз се направих на кретен и ме пуснаха. Струва ми се, че ме оставиха само заради монетите. Това беше хитър ход, Тери.

— Ще видим. Кой те спря? Двамата костюмирани ли?

— Не, други двама. Но не бяха агенти, а ченгета. Поне така казаха, но не ми се представиха.

— Единият не беше ли едър латиноамериканец, с клечка за зъби в устата?

— Позна. Той беше.

Аранго. Маккейлъб изпита задоволство от това, че са изиграли надутия тъпак.

— Та къде ще ходим сега? — попита Бъди.

Маккейлъб знаеше, че трябва да се заеме със списъка на хората, на които беше извършена трансплантация. При това бързо. Но първо искаше да се увери, че не е пропуснал нищо.

— В Холивуд.

— В онази видео компания, в която ходихме преди ли?

— Точно така. Първо отиваме в Холивуд, после пак в Долината.

Локридж измина няколкото кратки пресечки до булевард „Мелроуз“, преди да поеме на изток към Холивуд.

— Добре, разказвай — рече Маккейлъб. — За какво говореше по телефона — че нямало да открият онова, което търсели?

— Погледни в коша за пране, човече.

— Защо?

— Просто погледни.

Маккейлъб откопча колана си и се обърна към коша. Погледна и към колите зад тях. Движението бе натоварено, но нито един от автомобилите не събуди подозренията му.

Кошът беше пълен с бельо и чорапи. Добра идея. Така Невънс или някой друг едва ли щеше да започне да рови вътре.

— Всичко е чисто, нали?

— Разбира се. На дъното е.

Маккейлъб коленичи на седалката и се наведе над коша. Прерови съдържанието му и чу тъпия звук от падането на нещо по-тежко от дрехи. Извади чифт пъстри боксерки и видя найлонова торбичка с пистолет.

Мълчаливо седна обратно на мястото си, стиснал торбичката. После изпъна пожълтелия от смазка найлон, за да разгледа по-добре оръжието. Усети, че по тила му избива пот. Пистолетът бе „ХК П7“. И нямаше нужда от каквито и да е балистични експертизи, за да разбере, че това е същият „ХК П7“, с който бяха убили Кениън, после Кордел и накрая Торес. Разгледа го внимателно и видя, че серийният номер е прогорен с киселина. Произходът на оръжието не можеше да се проследи.

Дланите му потръпнаха. Тялото му се отпусна. Чувствата му скачаха от ясното съзнание за предмета в ръцете му и отчаянието при мисълта за ситуацията, в която се беше оказал. Някой му бе подхвърлил доказателство, което щеше да е неопровержимо, ако Бъди Локридж не беше открил пистолета в тъмните води под „Преследваща вълна“.

— Господи — промълви Маккейлъб.

— Изглежда адски гадно, нали?

— Къде беше?

— Висеше на около два метра под кърмата ти във водонепромокаема торбичка. Беше завързана за една от халките отдолу. Ако знаеш, че е там, можеш да бръкнеш с куката за риба, да закачиш въжето и да го изтеглиш. Но е трябвало да знаеш, че е там. Иначе отгоре не може да се види.

— Онези, които претърсваха яхтата, спускаха ли се във водата?