Майкъл Конъли - Кръв

— Тук е Уинстън.

— Тук е Маккейлъб.

Това бе всичко. Той реши да остави Уинстън сама да определи правилата на играта. Най-добре можеше да ги прецени по начина, по който се държеше тя.

— Хм… Тери — каза Уинстън. — Откъде раз… Къде си сега?

Слабото облекчение, което изпитваше, започна да се разсейва. На негово място го изпълни страх. Беше й дал възможност да разговаря с него завоалирано, навярно с кодови думи, да се държи така, сякаш я търси колега детектив или дори капитан Хичънс. Но тя използваше собственото му име.

— Няма значение къде съм — отвърна той. — Какво правиш на яхтата ми?

— Защо не дойдеш тук и да си поговорим?

— Не, искам да си поговорим сега. Заподозрян ли съм? За това ли е целият този шум?

— Слушай, Тери, не усложнявай положението. Защо не…

— Има ли заповед за арест? Отговори ми само на този въпрос.

— Не. Тери, няма.

— Но съм заподозрян.

— Тери, защо не ми каза, че имаш черен „Чероки“?

Маккейлъб остана като ударен от гръм, внезапно осъзнал, че всичко около него напълно съвпада.

— Не си ме питала. Само се чуй как говориш. Щях ли да се забъркам във всичко това, в разследването, да привлека бюрото и така нататък, ако бях убиецът? Сериозно ли го мислиш?

— Ти ни отне единствения свидетел.

— Какво?

— Отне ни Ноуан. Влезе в разследването и ни отне единствения свидетел. Ти го хипнотизира, Тери. Сега от него няма никаква полза. Единственият човек, който можеше да успее да разпознае убиеца, и ние го загубихме. Той…

Тя замълча, когато се разнесе изщракване от вдигане то на друг телефон.

— Маккейлъб? Тук е Невънс. Къде се намираш?

— Не разговарям с теб, Невънс. Ти имаш задник вместо глава. Само…

— Чуй ме, опитвам се да се държа цивилизовано. Можем да свършим с това бързо и спокойно, можем и да вдигнем голям шум. Ти решаваш, приятел. Трябва да дойдеш тук, да разговаряме, и подозренията ще отпаднат.

Маккейлъб бързо анализира положението. Невънс и другите бяха стигнали до същото заключение, бяха направили връзката с кръвната група. Фактът, че Маккейлъб пряко бе облагодетелстван от убийството на Торес го правеше заподозрян. Той си представи как бяха вкарали името му в компютъра и бяха получили регистрацията на „Чероки“-то. Навярно това ги беше накарало да се раздвижат. Бяха получили заповед за обиск и сега се намираха на яхтата.

Маккейлъб усети, че ледената ръка на страха го стиска за шията. Инцидентът от предишната нощ. Започна да проумява, че не става въпрос какво е искал непознатият. А какво му е подхвърлил. Сети се за онова, което съвсем скоро му бе казал Бъди — че агентите няма да открият онова, което търсят. И картината започна да се оформя.

— Добре, ще дойда, Невънс. Но първо ми кажи какво имате там? Какво сте открили?

— Не, Тери, няма да играем така. Ще дойдеш тук й тогава ще поговорим за всичко.

— Затварям, Невънс. Давам ти последна възможност.

— После да не влезеш в някоя поща, Маккейлъб. Снимката ти ще виси на стената. Веднага щом свършим тук.

Маккейлъб затвори, задържа ръка на телефона и отпусна главата си на нея. Не знаеше какво става и какво да прави. Какво бяха открили? Какво бе скрил в яхтата непознатият?

— Добре ли сте?

Той сепнато вдигна поглед. Беше момичето с халките.

— Да. А вие?

— И аз. Просто трябваше да поговоря с някого.

— Познато ми е това чувство.

Тя си тръгна, а Маккейлъб отново вдигна слушалката й пусна монета. Бъди незабавно отговори.

— Слушай сега — каза Маккейлъб. — Искам да дойдеш и да ме вземеш. Но няма да можеш просто да си излезеш от там.

— Защо? Това е свободна…

— Защото току-що разговарях с тях и те знаят, че някой ме е предупредил за присъствието им на яхтата ми. Така че виж какво искам да направиш. Събуй се обувките и пъхни вътре ключовете и портфейла си. После иди при коша за пране, пъхни обувките вътре и ги покрий с дрехи. След това изнеси коша от там и…

— В коша ми няма никакви дрехи, Тери. Сутринта, преди да се появят тези хора, изпрах всичко.

— Добре, Бъди. Вземи някакви дрехи — чисти дрехи — и ги сложи в коша. Вътре скрий обувките. Все едно, че отиваш до пералнята. Не затваряй вратата на яхтата си и носи в ръка четири монети от по двайсет и пет цента. Те ще те спрат, но ако си изиграеш ролята както трябва, ще ти повярват и ще те пуснат. После вземи колата и ела при мен.

— Могат да ме проследят.

— Не. Навярно дори няма да те наблюдават, след като те пуснат до пералнята. Може би първо трябва да минеш през пералнята.