Майкъл Конъли - Кръв

Както очакваше Грасиела, стигнаха в лабораторията в 12:05 ч. и завариха бюрото на координаторката празно. Маккейлъб усети, че пулсът му малко се ускорява, докато гледаше към компютъра. На около три метра имаше друго бюро и на него седеше жена в сестринска униформа. Грасиела спокойно се справи със ситуацията.

— Здравейте, Патрис, как е? — весело попита тя.

Жената вдигна очи от документите, с които се занимаваше, и се усмихна. Тя погледна към Маккейлъб, после отново към Грасиела.

— Грасиела — каза сестрата, като провлачваше сричките, — всичко е наред, момиче. Ти как си?

— Добре. Кой е координаторът?

— От няколко дни е Пати Кърк. Слезе да си вземе сандвич.

— Така ли — сякаш се изненада Грасиела. — Ами тогава аз ще направя връзката.

Тя заобиколи пропуска и се насочи към компютъра.

— Долу в спешното отделение имаме пациент с рядка кръвна група. Имам чувството, че този тип ще изчерпа всичко, което имаме, и искам да видя какво има тук.

— Можеше просто да позвъниш. Аз щях да направя проверката.

— Зная, но показвам на приятеля си Тери как действаме тук. Тери, това е Патрис. Патрис, Тери. Учи в Калифорнийския университет, готви се да се запише в медицинското училище. Опитвам се да го разубедя.

Патрис погледна към Маккейлъб и отново се усмихна, после очите й оценяващо го проучиха. Той знаеше какво си мисли сестрата.

— Зная, малко ми е късно — каза Маккейлъб. — Криза на средната възраст, нали разбирате.

— Да. Успех. Виждала съм двайсет и пет годишни да излизат от медицинското училище с вид на петдесетгодишни.

— Зная. Ще се подготвя.

Те размениха усмивки и разговорът най-после приключи.

— Можеш да минеш отсам — каза му Грасиела. — Патрис няма да те ухапе.

Патрис се засмя. Маккейлъб заобиколи и застана зад стола на Грасиела. Тя вдигна поглед и му намигна. Неговото тяло я закриваше от Патрис. Хладнокръвието й го впечатли. Маккейлъб си погледна часовника, после протегна ръка, така че и Грасиела да го види: дванайсет и седем. Тя насочи вниманието си обратно към компютъра.

— Търсим група АВ, добре. Влизаме тук и се свързваме с ЦОТКО. Това е съкращение от Център за осигуряване и търсене на кръв и органи. Голямата регионална кръвна банка, с която работим. Повечето болници тук работят с нея.

— Ясно.

Тя вдигна ръка и прокара показалец под малка бележка, залепена за монитора над екрана. На нея бе написано шестцифрено число, кодът за достъп.

Грасиела вкара кода, набра командата за модема и Маккейлъб чу, че компютърът набира номера, след което се свързва с компютъра на ЦОТКО.

Маккейлъб си погледна часовника. Оставаха им най-много осем минути. На екрана най-после се появи списък за идентификация и търсене. Грасиела бързо набра необходимата информация и обясни:

— Сега отиваме на страницата за търсене на кръв. Набираме онова, което търсим, и после… фокус-мокус — чакаме.

Тя вдигна ръце и направи движение с пръсти като илюзионист.

— Как е Реймънд, Грасиела? — попита иззад тях Патрис. Маккейлъб се обърна, но тя продължаваше да работи с гръб към тях.

— Добре е — отговори Грасиела. — Продължава да ми къса сърцето, но се справя добре.

— Трябва пак да го доведеш.

— Ще го направя, но сега е на училище. Може би през пролетната ваканция.

На екрана започна да се изписва списък на наличностите от кръв група АВ и съответната болница или кръвна банка. Макар че самото ЦОТКО представляваше кръвна банка, то също изпълняваше ролята на координиращ център за по-малки банки и болници из целия Запад.

— Така, виждаме, че има доста голямо количество — започна Грасиела. — Докторът иска да имаме поне шест единици в случай, че пак се наложи да оперираме пациента с раната на гърдите. Затова щракваме в прозореца за поръчки и даваме заявка за шест единици. Заявката е валидна само двайсет и четири часа. Ако не я потвърдим до утре по това време, тя се анулира.

— Ясно — каза Маккейлъб. Опитваше се да се държи като студент, какъвто се предполагаше, че е.

— Трябва да кажа на Пати утре да я потвърди.

— Ами ако я поискаш и се окаже, че няма кръв?

По пътя тя го бе предупредила да й зададе този въпрос, когато се свържат с ЦОТКО.

— Добър въпрос — каза Грасиела и започна да работи с мишката. — Ето какво правим. Отиваме на тази иконка с капката кръв. Щракваме и това ни дава файла с донорите. И отново чакаме.

Изтекоха няколко секунди и екранът отново започна да се изпълва с имена, адреси, телефонни номера и други данни.