Майкъл Конъли - Кръв

— По-добре да ги запазите — каза Неф. — Ще си тръгнете по същия път, по който дойдохте.

Маккейлъб извади от джоба си пластмасовото пакетче и прибра запушалките в него. Неф седна зад бюрото си и ги покани с ръка да заемат столовете отпред. Тапицерията на стола на Маккейлъб бе изцапана с мастилени петна. Той се поколеба.

— Не се безпокойте — каза Неф. — Изсъхнали са.

През следващите петнайсет минути разговаряха за Глория Торес и не получиха никаква съществена информация. Стана ясно, че Неф е харесвал Глори, но и че връзката им е била типична за шеф и подчинен. Общували предимно по служебни въпроси и почти не разменяли лична информация. Когато го попитаха знае ли дали нещо е безпокояло Глори, Неф поклати глава. Някакви спорове с колеги? Същото поклащане.

Неочаквано Маккейлъб го попита дали познава Джеймс Кордел.

— Кой е този? — учуди се Неф.

— Ами Доналд Кениън?

— Какво, онзи тип от спестовната каса ли? — усмихна се Неф. — Да, бяхме приятели. В кънтри клуба. С нас идваха Милкън и онзи тип, Боески.

Маккейлъб отвърна на усмивката му и кимна. Беше ясно, че Неф няма да им е от полза. Мислите му се отнесоха и Грасиела започна да разпитва за приятелите на Глори. Маккейлъб се замисли за изцапания с мастило стол на който седеше. Знаеше откъде е мастилото. Навярно всички, които бяха седели тук преди него, бяха от печатницата. Затова носеха тъмносини униформи. За да не се вижда мастилото.

Тогава му хрумна нещо. В деня на убийството Глори се бе прибирала вкъщи от работа. Но не носеше униформа. Беше се преоблякла. Тук. Но в доклада на лосанджелиското управление не се споменаваше детективите да са открили работните дрехи в колата й или пък да са претърсили съдържанието на шкафчето й в службата.

— Извинете ме — каза Маккейлъб и прекъсна Неф, който разказваше на Грасиела колко опитно сестра й шофирала електрокара, зареждащ огромните ролки хартия в пресите. — Тук има ли съблекалня? Глори имаше ли шкафче?

— Естествено. На кого му се иска да влиза в автомобила си омазан в мастило? Имаме пълен ком…

— Дали шкафчето на Глори вече е изпразнено?

Неф се отпусна назад и за миг се замисли.

— Нали знаете, щата на Глори беше замразен. Не успяхме да получим разрешение да й вземем заместник. Затова се съмнявам, че са изпразнили шкафчето й.

Маккейлъб се обнадежди. Може би тук щеше да изскочи нещо.

— Имате ли ключ? Можем ли да хвърлим един поглед?

— Естествено. Трябва да взема шперца от отговорника по поддръжката.

Неф ги остави в кабинета си и отиде да вземе шперца и да намери Нети Стейпълтън. Тъй като шкафчето на Глори очевидно бе в дамската съблекалня, преди да излезе, Неф им каза, че Нети ще придружи Грасиела да претърсят съдържанието му. Маккейлъб щеше да ги чака заедно с Неф в коридора. На Маккейлъб това не му харесваше.

Неф скоро се върна със Стейпълтън. Тя си спомняше Грасиела и й поднесе съболезнованията си. После Неф ги поведе надолу по стълбите до коридора към съблекалните. Маккейлъб се канеше да предложи да влезе и той, ако съблекалнята е празна. Но когато приближиха до вратата, отвътре се чу шум от душове. И той разбра, че ще остане навън.

Нямаше какво повече да пита Неф, а не обичаше да води общи разговори. Докато чакаха, Маккейлъб бавно се отдалечи от него, така че да избегне личните въпроси. На стената между вратите на съблекалните бяха закачени табла за съобщения и той се престори, че ги чете.

Изминаха няколко минути мълчание. Маккейлъб беше обходил таблата от край до край. Когато Грасиела и Нети най-после излязоха навън, той зяпаше нарисувана на ръка капка върху плакат, закачен за таблото. Капката бе наполовина червена, което показваше, че целта на кампанията за кръводаряване е наполовина изпълнена. Грасиела се приближи към него.

— Нищо — каза тя. — Само дрехи, шишенце парфюм и слушалките й. На вратичката бяха залепени четири снимки на Реймънд и една моя.

— Слушалки ли?

— Искам да кажа заглушители. Но нищо друго.

— Какви бяха дрехите?

Докато говореше, Маккейлъб продължаваше да гледа към плаката.

— Две чисти униформи, домашна блуза и джинси.

— Провери ли във всички джобове?

— Да. Нищо.

И тогава го осени със силата на куршум. Той се наведе напред и се облегна на таблото.

— Какво има, Тери? — попита Грасиела. — Добре ли си? Маккейлъб не отговори. Мислите му препускаха. Грасиела допря длан до челото му. Той се отдръпна.

— Не, нищо ми няма — каза Маккейлъб.

— Има ли някакъв проблем? — приближи се и Неф.