Майкъл Конъли - Кръв

Маккейлъб започна да рови из документите, докато намери бележника си. Отвори го на хронологията на събитията, която бе разработил въз основа на докладите от лосанджелиското управление. Прочете началото и откри каквото му трябваше.

— Анет Стейпълтън — каза той.

— Какво за нея?

— Познаваш ли я? Искам да разговарям с нея.

— Беше приятелка на Глори. Веднъж дойде да се запознае с Реймънд. После я видях на погребението. Откъде знаеш за нея?

— Открих името й в докладите на лосанджелиското управление. Онази вечер двете със сестра ти побъбрили на паркинга. Искам да поговоря с нея за други вечери. Нали разбираш, дали сестра ти е била обезпокоена от нещо. Ченгетата изобщо не са обърнали сериозно внимание на Стейпълтън. Спомни си, че в началото са работили по версията за случаен грабеж.

— Кретени.

— Не зная. Трудно е да ги обвиняваш. Имат много случаи и този е изглеждал така, както е бил инсцениран.

— Това не ги извинява.

Маккейлъб не отговори. И без това не изпитваше желание да защищава Аранго и Уолтърс. Отново насочи мислите си към събитията от нощта и стигна до положително заключение: очевидно вдигаше достатъчно вълнение, за да предизвика нечия реакция, макар че не знаеше чия.

Стигнаха в печатницата на „Лос Анджелис Таймс“ десет минути преди уговорената среща с началника на Гло ри, мъж на име Клинт Неф. Печатницата се намираше в квартал на лъскави служебни сгради, складове и къщи на горната средна класа. Сградата на „Таймс“ като че ЛЕ бе направена от опушено стъкло и бяла пластмаса. Спряха пред будката на пазача и трябваше да почакат, докато униформеният мъж позвъни и потвърди срещата им. Щом паркираха колата, Маккейлъб извади бележника от чантата си и го взе със себе си. Самата чанта беше станала прекалено обемиста, за да я влачи. Преди да тръгнат, той провери дали Грасиела е заключила вратите.

Влязоха през автоматичните плъзгащи се врати в двуетажно фоайе от черен мрамор и теракотени плочки. Стъпките им отекваха по пода. Обстановката бе студена и строга.

В коридора ги посрещна белокос мъж в униформени панталони и риза. Овалната табелка на гърдите му съобщаваше, че се казва Клинт. На шията му висяха слушалки заглушители като онези, които носят на летището. Грасиела се представи, после представи и Маккейлъб.

— Госпожице Ривърс, мога само да кажа, че всички ние ужасно съжаляваме — рече Неф. — Сестра ви беше добро момиче. Добър работник и приятел.

— Благодаря ви.

— Ако дойдете отзад, ще можем да поседнем за малко и ще ви помогна с каквото мога.

Поведе ги по коридора, като продължаваше да говори през рамо.

— Сестра ви навярно ви е разказвала, но тук отпечатваме всички вестници за Долината и повечето от притурките. Нали знаете, телевизионните списания и какво ли още не.

— Да, зная — отвърна Грасиела.

— Чудя се с какво ли мога да ви помогна. Казах на няколко души, че може би ще искате да разговаряте и с тях.

Стигнаха до някакво стълбище и се заизкачваха.

— Анет Стейпълтън още ли е вечерна смяна? — попита Маккейлъб.

— Хм… всъщност не — отвърна Неф. Беше се задъхал. — Нети… се поизплаши след случилото се с Глори и аз не я обвинявам. Сега работи през деня.

Неф пое по друг коридор, който водеше към няколко двойни врати.

— Тук ли е днес?

— Естествено. Можете да разговаряте с нея, ако… само ще ви помоля да приказвате с хората в почивките им. Нети отива в стаята за почивка в 10:30 ч. и може би дотогава ще успеем да свършим.

— Няма проблем — отвърна Маккейлъб.

След няколко крачки в мълчание Неф се обърна.

— Значи вие сте работил във ФБР, така ли?

— Точно така.

— Трябва да е било много интересно.

— Понякога.

— Защо напуснахте? Изглеждате млад.

— Предполагам, защото стана малко прекалено интересно.

Маккейлъб погледна към Грасиела и й намигна. Тя се усмихна. Шумът на печатницата го спаси от повече лични въпроси. Стигнаха до дебелите двойни врати, които не бяха в състояние да заглушат рева на пресите от другата страна. Неф извади от закачен на стената шкаф два чифта дунапренови запушалки за еднократна употреба и им ги подаде.

— Най-добре е да си ги сложите, докато минаваме през печатницата. В момента сме пуснали цялата линия. Отпечатваме прегледа на новите книги. В тираж милион и двеста хиляди. Тези запушалки спират трийсетина децибела от шума. Но пак няма да можете да чувате даже собствените си мисли.

Неф си сложи слушалките. Отвори една от вратите и тримата тръгнаха покрай пресите. Подът вибрираше, сякаш току-що беше започнало слабо земетресение. Запушалките само приглушаваха воя на машините. Неф ги отведе в стаята за почивка. Вътре имаше дълги маси за хранене и различни монетни автомати. Свободните места по стените бяха заети от коркови табла, покрити със служебни и профсъюзни съобщения и предупреждения, свързани с безопасността на труда. Когато вратата се затвори, шумът силно намаля. Пресякоха стаята, минаха през друга врата и влязоха в малкия кабинет на Неф. Маккейлъб и Грасиела извадиха запушалките си.