Майкъл Конъли - Кръв

— Какво беше всичко това? — извика му Локридж.

Маккейлъб му махна, без да откъсва очи от агентите.

— Просто двама стари приятели ми дойдоха на гости.

На Изток наближаваше осем часа вечерта. Маккейлъб позвъни на домашния номер на Карътърс. Приятелят му съобщи, че вече са го прекарали през месомелачката.

— Казах им, че съм предал цялата информация на Левин и че не съм ти пращал копия на доклада, нито пък каквито и да е други документи. Ако не ми вярват, могат да си го начукат. Аз съм абсолютно чист. Нека да ме изхвърлят. После ще ми плащат двойно всеки път, когато се налага да свидетелствам по някой от случаите. А аз имам адски много случаи, ако разбираш какво искам да кажа.

Говореше така, сякаш разговора им слуша и трети човек. Маккейлъб му отговори в същия дух.

— Същото стана и тук. Дойдоха при мен, държаха се така, сякаш имам документи, и аз им казах да се разкарат от проклетата ми яхта.

— Да, съвсем чист си.

— Ти също, Върнън. Трябва да затварям. Пази се от преследващата вълна, човече.

— От какво?

— Пази си гърба.

— А, ясно. И ти.

Уинстън незабавно вдигна слушалката.

— Къде беше?

— Имах работа. Невънс и Улиг току-що ми бяха на гости. Копира ли им всичко?

— Докладите, записите — Хичънс им даде всичко.

— Да, добре, трябва да са се сетили за каноли. Опитват се да ви вземат случая, Джай. Ще трябва да се опънеш.

— За какво говориш? Бюрото не може просто така да ни отнеме разследване на убийство.

— Ще намерят начин. Няма изцяло да ви отнемат разследването, но ще поемат командването. Струва ми се, знаят, че връзката между случаите не е само оръжието. Те са задници, но са умни задници. Мисля, че щом са видели записите, които си им дала, са разбрали същото като мен. Знаят, че убиецът е един и че нещо свързва трите убийства. Дойдоха да ме заплашат, да ме накарат да се откажа. Следващата си ти.

— Ако си мислят, че просто ще им предам всичко и…

— Няма да дойдат при теб. Ще идат при Хичънс. И ако той не се съгласи да отстъпи, ще продължат нагоре по стълбата. Не забравяй, че съм бил един от тях. Зная как става. Колкото по-нависоко се качваш, толкова повече натиск оказваш.

— По дяволите!

— Добре дошла в клуба.

— Какво ще правиш?

— Аз ли? Утре отново се захващам за работа. Не завися нито от бюрото, нито от Хичънс или когото и да било. Сам съм си шеф.

— Е, може да си единственият. Късмет.

— Благодаря. Ще ми трябва.

Маккейлъб не успя до края на деня да стигне до финансовата документация на Амилия Кордел. Бързо прегледа бележките и не успя да открие в спомените на вдовицата нищо интересно. Банковата информация показваше, че Кордел е получавал заплатата си всяка сряда с директен депозит. През трите месеца, за които разполагаше с данни, при всяка заплата Кордел бе теглил пари от един и същи банкомат, където в крайна сметка го бяха убили. Това потвърждаваше, че подобно на Глория Торес, която всяка вечер се беше отбивала в „Шърман маркет“, Кордел е следвал обичайните си навици. Маккейлъб отново се убеждаваше, че убиецът е наблюдавал жертвите си.

Маккейлъб преглеждаше данните за кредитните карти, когато усети, че яхтата се накланя. Вдигна поглед и видя Грасиела. Това приятно го изненада.

— Грасиела, какво правиш тук?

— Не получи ли съобщението ми?

— Не, аз… о, изобщо не съм проверявал телефонния секретар.

— Е, позвъних ти и казах, че ще дойда. Написах някои неща за Глори. Както поиска.

Маккейлъб едва не изпъшка. Още четене. Но й благодари за свършената работа.

Видя, че Грасиела носи през рамо сак и го пое.

— Какво има вътре? Не си написала чак толкова много, нали?

Тя се усмихна.

— Багажът ми. Мисля да остана и тази нощ.

Маккейлъб се развълнува, макар да знаеше, че оставането не означава непременно, че ще спят заедно.

— Къде е Реймънд?

— С госпожа Отеро. Тя ще го заведе утре на училище.

Взех си един ден отпуска.

— Защо?

— За да мога да те возя.

— Вече имам шофьор. Не се налага да…

— Зная, но освен това си определих среща с шефа на Глори в „Таймс“. И искам да съм с теб, когато разговаряш с него.

— Добре, наемам те.

Тя се усмихна и Маккейлъб я въведе в трапезарията.

Отнесе сака в нейната стая и й наля чаша червено вино от нова бутилка. После седнаха на кърмата и той започна да й разказва новото развитие на събитията. Докато й обясняваше за Кениън, очите й се разшириха. Явно трудно можеше да повярва, че между сестра й и убития престъпник има връзка.