Майкъл Конъли - Кръв

— Блестящо.

— Добре, после ти искаш от Спенсър информация за убийството на Кениън просто за да провериш нещата лично, но на него това не му е приятно.

— Каза, че случаят Кениън бил — цитирам — „деликатен момент“ и че предпочитал ние пеоните да се задоволим с онова, което знаем.

— И Хичънс се съгласи?

— Да.

— Някой поднесе ли каноли?

— Моля?

През следващите пет минути Маккейлъб й обясни връзката с каноли, прочете й транскрипцията от записа в дома на Кениън и заключенията от криптологичния анализ. Уинстън отговори, че по време на сутрешното съвещание Гилбърт Спенсър изобщо не е споменал за тези факти. Маккейлъб бе сигурен, че не го е направил. Той беше работил в бюрото. Знаеше как е. Ако имаш възможност, избутваш местните и казваш, че оттук нататък случая ще поеме ФБР.

— Така че връзката с каноли доказва, че пистолетът не е бил изхвърлен и после случайно открит от нашия човек — каза Маккейлъб. — И трите жертви са убити от един и същи човек. Кениън, Кордел и накрая Торес. Не ми е известно дали хората от бюрото са го знаели, когато са отивали на срещата ви. Но ако си им копирала докладите от разследването и записите, вече го знаят. Въпросът е как си пасват тези три убийства.

Уинстън помълча малко и накрая изрази объркването си.

— Господи, нямам… хм, може и да не са свързани. Виж, ако е бил наемен убиец, както твърди бюрото, може жертвите да не са свързани помежду си. Нали разбираш? Между тях може да няма друга връзка, освен факта, че ги е убил един и същи човек, нает за три различни работи.

Маккейлъб поклати глава.

— Предполагам, че е възможно, но няма логика. Искам да кажа, какво е направила Глория Торес, че да наемат убиец за нея? Работела е в печатницата на „Таймс“.

— Може да е видяла нещо. Спомняш ли си какво ми каза в петък — че между Торес и Кордел имало някаква връзка? Ами пак може да има, само че връзката да е нещо, което двамата са видели или са знаели.

Маккейлъб кимна.

— Ами символите, нещата, взети от Кордел и Торес? — попита по-скоро себе си.

— Не зная — отвърна Уинстън. — Може да е наемен убиец, който обича да си взима сувенири. Може би е трябвало да докаже на работодателя си, че е убил когото трябва. В докладите споменава ли се нещо да е било взето от Кениън?

— Не, поне още не съм забелязал.

В мислите му се сблъскваха всевъзможни вероятности. Въпросът на Уинстън го накара да осъзнае, че във вълнението си й е позвънил прекалено рано. Оставаше му цял куп непрочетени доклади за Кениън. Връзката, която търсеше, можеше да е там.

— Тери?

— Да, извинявай, просто се бях замислил. Виж, нека ти позвъня по-късно. Имам да преглеждам още неща и може би ще успея…

— С какво разполагаш?

— Струва ми се, че съм получил всичко или почти всичко, за което не ви е казал Спенсър.

— Предполагам, че това отново ще ти възвърне благоразположението на капитана.

— Не му казвай нищо още. Нека науча малко повече по случая и ще ти позвъня.

— Обещаваш ли?

— Да.

— Тогава ми го кажи. Не искам да ми играеш разни мръсни феберейски номерца.

— Хей, аз съм пенсиониран, не го забравяй. Обещавам.

Час и половина по-късно Маккейлъб беше прегледал останалите документи от бюрото. Възбудата му бе угаснала. Беше научил от докладите много нова информация, но нищо, което да намеква за връзка между Кениън, Кордел и Торес.

Сред останалите документи имаше обширен списък с имената на двете хиляди пострадали членове на фалиралата спестовна каса. Кордел и Торес не бяха сред тях.

Агентите от бюрото бяха разглеждали всяка от жертвите като заподозрян в убийството на Кениън. Бяха проучили миналото на всеки от списъка и го бяха подложили на проверка за криминални връзки. Нищо.

После разследването се беше насочило към втората теория, според която фантомът на Кениън наистина съществуваше и бе наел убиец.

Тази теория набрала инерция, след като станало ясно, че Кениън се е готвел да разкрие на кого е предал парите. Според показанията на адвоката му Стаили Лагроса той решил да окаже съдействие на властите с надеждата прокуратурата на САЩ да поиска от съдията да намали присъдата му. Лагроса твърдеше, че сутринта на убийството двамата с Кениън трябвало да се срещнат и да обсъдят подробностите.

Маккейлъб отново прехвърли докладите и препречете кратката транскрипция на телефонния разговор между Кениън и адвоката минути преди убийството. Няколкото разменени реплики като че ли потвърждаваха думите на Лагроса, че Кениън бил готов да съдейства на правосъдието.