Майкъл Конъли - Кръв

Маккейлъб намираше втората теория в доклада за интересна, защото показваше, че федералните власти може би вече са повярвали в твърденията на Кениън, че е бил принуден да източи фондовете на касата от друг човек. По време на процеса прокурорът се подиграл с това твърдение, като нарекъл партньора му „фантомът на Кениън“. Сега Маккейлъб държеше в ръцете си документ, който предполагаше, че фантомът наистина може да съществува.

Невънс и Улиг завършваха обобщителния доклад с кратък психологически портрет на неизвестния субект, който бе наел убиеца. Портретът отговаряше и на двете теории: той беше богат, бе в състояние да скрие следите си и да остане анонимен и имаше връзки с традиционната организирана престъпност, а може би дори беше част от нея.

Освен доклада, вдъхнал живот на фантома на Кениън, второто нещо, което заинтригува Маккейлъб, бе предположението, че човекът, наел убиеца и следователно същинският убиец, е свързан с традиционната организирана престъпност. На жаргона на ФБР това беше мафията. Пипалата й се простираха почти навсякъде, но въпреки това нямаше силно влияние в Южна Калифорния. В района гъмжеше от организирани престъпления, просто не ги извършваха традиционните мафиоти от филмите. Във всеки един момент в Южна Калифорния навярно действаха повече азиатски и руски мафиоти, отколкото италианските им колеги.

Маккейлъб подреди документите в хронологичен ред и започна от началото. Повечето бяха рутинни обобщения и сводки по аспекти на разследването, които бяха пращани на началството във Вашингтон. Той бързо ги прегледа и откри доклад за действията на групата по наблюдение в сутринта на убийството.

По време на убийството в микробуса се намирали четирима агенти. Било към осем часа във вторник, време за смяна. Двама агенти застъпвали, другите двама се прибирали вкъщи. Агентът, който следял подслушвателите, свалил слушалките и ги предал на заместника си. Той обаче имал параноични прояви и твърдял, че веднъж прихванал въшки от друг агент по време на смяна на слушалки. Затова сложил на слушалките собствените си дунапренови възглавнички и после напръскал всичко с дезинфектант, като през цялото време отвръщал на обидните забележки на другите трима. Когато накрая си сложил слушалките, почти минута не чул нищо, после се разнесъл приглушен разговор и накрая от къщата на Кениън прозвучал изстрел. Звукът бил слаб, защото в антрето нямало подслушватели. Смятали, че ако Кениън планира бягство, няма да приказва за това на входната врата. Апаратурата била монтирана в жилищните части на къщата.

Двамата агенти от освободилата се група още не си били тръгнали и продължавали да си говорят в микробуса. Когато чул изстрела, агентът със слушалките им извикал да пазят тишина. Няколко секунди внимателно се вслушвал, докато друг агент си сложил втори чифт слушалки. И двамата чули, че някой в къщата на Кениън ясно произнася близо до микрофоните „Не забравяй за каноли“.

Двамата агенти със слушалките се спогледали и се съгласили, че това не е гласът на Кениън. Обявили извънредна ситуация и се затичали към къщата, като провалили прикритието си. Пристигнали секунди след като Дона Кениън се върнала вкъщи, отворила входната врата и открила съпруга си върху мрамора с обляна в кръв глава. Агентите повикали помощ от бюрото, съобщили в местната полиция и Бърза помощ, претърсили къщата и квартала. Убиецът бил изчезнал.

Маккейлъб започна да чете транскрипцията на последния час от записа от дома на Кениън. Качеството му беше подобрено в лабораторията на ФБР, но въпреки това не се чуваше всяка дума. Записът започваше със звуците от закуската на дъщерите и нормални утринни разговори между Кениън, жена му и момиченцата. 07:40 ч. децата и майка им излязоха.

В транскрипцията беше отбелязано деветминутно мълчание, после Кениън телефонира в дома на адвоката си Стаили Лагроса.

ЛАГРОСА: Да?

КЕНИЪН: Тук е Доналд.

ЛАГРОСА: Доналд…

КЕНИЪН: Още ли продължаваме?

ЛАГРОСА: Да, ако все още го мислиш сериозно.

КЕНИЪН: Мисля го. Тогава ще се видим в офиса.

ЛАГРОСА: Знаеш какви са рисковете. Ще се видим там.

Изминаха още осем минути и после в къщата се разнесе непознат глас. Част от напрегнатия разговор изобщо не можеше да се чуе, тъй като Кениън и непознатият мъж се движеха из къщата, отдалечаваха се и се приближаваха до подслушвателите.

КЕНИЪН: Какво…

НЕПОЗНАТИЯТ: Млъквай! Ако правиш каквото ти кажа, ти и семейството ти ще останете живи, разбираш ли?