Майкъл Конъли - Кръв

Медиите въртяха историята в продължение на месеци, ако не и години. Репортажи за пенсионери, останали без пукнат грош, за вълнов ефект на рухнали бизнес предприятия, за хора, видели Кениън в Париж, Цюрих, Таити и на други места.

Пет години по-късно спецгрупата на бюрото, занимаваща се с издирване на бегълци, го открила в Коста Рика. Кениън имал там разкошно имение, включващо два басейна, два тенис корта, личен треньор, който постоянно живеел там, и конюшни. Крадецът, вече трийсет и шест годишен, бил екстрадиран в Лос Анджелис, за да го изправят пред федерален съд.

Докато чакал процеса си във федералния затвор, по следите му пратили специалисти, които в продължение на шест месеца издирвали парите. Но успели да открият само два милиона долара.

Това бе пълна загадка. Според Кениън парите не били у него, защото не ги бил взел, а само ги предал на някой, заплашил да го убие — него и цялото му семейство. Чрез адвокатите си той твърдял, че бил принуден да инсценира компаниите фантоми и да им отпусне заеми, след което да прехвърли парите на изнудвача. Но макар че му предстояло да прекара години във федерален затвор, Кениън отказвал да съобщи името му.

Федералното следствие и прокуратурата не му повярвали. На основата на разкошния му начин на живот и като президент, и след бягството му, както и на факта, че очевидно е имал част от парите — макар и не цялата сума — в Коста Рика, те се подготвили за процес само срещу Кениън.

След четиримесечен процес във федерален съд Кениън бил признат за виновен и окръжната съдийка Дороти Уиндзор го осъдила на четирийсет и осем години затвор.

Случилото се после щеше да доведе до поредното петно в репутацията на ФБР.

След като издала присъдата, Уиндзор се съгласила с молбата на защитата да позволи на Кениън да остане със семейството си и да се приготви за затвора, докато адвокатите му се готвят за обжалване. Въпреки категоричните протести на прокурора Уиндзор дала на Кениън шейсет дни да уреди нещата си. След това незабавно трябвало да влезе в затвора, независимо дали присъдата е обжалвана. За да не направи нов опит да избегне правосъдието, съдийката също разпоредила Кениън да носи на глезена си мониторна гривна, позволяваща откриването му във всеки момент.

Такива разпоредби не са необичайни. Необичайното в случая обаче е, че осъденият вече имал опит за бягство от властите и страната.

Но дали Кениън някак си беше успял да въздейства на федералната съдийка и дали е имал намерение отново да избяга ще остане неизвестно. Във вторник след Деня на благодарността 2 2 Четвъртият четвъртък на ноември. — Б. пр. , докато се радвал на двайсет и първия ден от двумесечната си отсрочка, някой влязъл в дома му на „Мейпъл Драйв“ в Бевърли Хилс. Кениън бил сам — жена му отишла да заведе децата на училище. Непознатият се сблъскал с него в кухнята и го изкарал под дулото на пистолета си в мраморното антре. После го застрелял точно когато колата на жена му влизала в кръглата отбивка пред къщата. Непознатият избягал през задната врата и по уличката зад къщите на „Мейпъл Драйв“.

Като се изключеше разследването и издирването на убиеца, историята можеше да свърши дотук или поне с отегчителното тътрене по студена следа. Но ФБР незаконно поставило Кениън под наблюдение. В момента на убийството му на две пресечки от там бил паркиран микробус с четирима агенти. Убийството било записано.

Макар да разбирали, че действат незаконно, агентите се втурнали към дома му и започнали да преследват убиеца. Но той им избягал, докато откарвали Кениън в болницата.

Изчезналите милиони от „Уошингтън Гарантийд“ не били намерени. Но тази подробност остана в сянка, когато бяха разкрити действията на ФБР. Не само че подложиха бюрото на удари заради предприемането на такава незаконна операция, но и публично го заклеймиха за това, че е допуснало под носа му да бъде извършено убийство.

Маккейлъб бе следил всичко това отдалече. Вече не работеше в бюрото и по времето на убийството се готвеше за собствената си смърт. Но си спомняше материалите в „Таймс“, които изчерпателно отразяваха събитията. Спомняше си, че според вестника всички замесени агенти били понижени и някои вашингтонски политици искали в Конгреса да се проведат изслушвания за незаконните действия на бюрото. Освен това вдовицата на Кениън завела дело срещу ФБР за нарушаване на правото на личен живот с иск за милиони долари.

Въпросът, на който Маккейлъб трябваше да отговори сега, беше дали убиецът на Кениън е човекът, убил Кордел и Торес. И ако е той, какво свързва президента на спестовната каса с инженер, специалист по акведукти, и служителка от вестникарска печатница?