Майкъл Конъли - Кръв

КЕНИЪН: Не можеш просто да влизаш тук и…

НЕПОЗНАТИЯТ: Казах ти да млъкнеш! Да вървим. Насам.

КЕНИЪН: Не наранявай семейството ми. Моля те, аз…

НЕПОЗНАТИЯТ: (неясно)

КЕНИЪН: … прави това. Аз не бих го направил и той (го знае. Не го разбирам. Той…

НЕПОЗНАТИЯТ: Млъквай. Не ми пука.

КЕНИЪН: (неясно)

НЕПОЗНАТИЯТ: (неясно)

После прозвуча изстрел. И секунди по-късно микрофон 4, който беше скрит в кабинета в дъното с врата към задния двор, улови последните думи на непознатия.

НЕПОЗНАТИЯТ: Не забравяй за каноли.

Заварили вратата към кабинета отворена. Убиецът избягал.

Маккейлъб препречете транскрипцията. Вълнуваше го фактът, че това бяха последните мигове и думи на един човек. Искаше му се да има записа на касета, за да почувства по-добре случилото се.

Следващия документ, който прочете, обясняваше защо агентите смятат, че е замесена мафията. Записът от къщата на Кениън беше пратен в лабораторията на ФБР за изчистване. След това бяха пратили транскрипцията за криптологичен анализ. Криптологът се бе съсредоточил върху последните думи на убиеца, изречени след убийството и на пръв поглед безсмислени. Думите „Не забравяй за каноли“ бяха вкарани в специален компютър, за да проверят дали отговарят на някакъв известен шифър, срещан в докладите на бюрото, литературата или киното. Бяха получили незабавен резултат.

Във филма „Кръстникът“, вдъхновил безброй истински мафиоти, главният капо на семейство Корлеоне Питър Клеменза получава задачата да изведе предател в полетата на Ню Джърси и да го убие. На сутринта той тръгва от дома си и жена му казва да мине покрай хлебарницата и да купи сладкиш. Когато дебелият Клеменза излиза и се насочва към очакващата го кола с мъжа, когото трябва да убие, жена му извиква след него: „Не забравяй за каноли“.

Маккейлъб обичаше филма и сега си спомни тези думи. Те толкова точно улавяха същността на мафиотския живот — безмилостната жестокост наред със семейните стойности и лоялност. Сега разбираше защо бюрото е заключило, че мафията по някакъв начин е замесена в убийството на Кениън. В думите на престъпника се усещаше мафиотската дързост. Навярно ги смяташе за знак за работата си.

— „Не забравяй за каноли“ — изрече Маккейлъб.

Бързо отиде при кожената си чанта и започна да рови в нея, докато откри записа от убийството на Джеймс Кордел. Върна се при телевизора, зареди касетата и я пусна. След като намери необходимия момент, Маккейлъб впи поглед в устата на маскирания мъж и изговори думите заедно с него.

— Не забравяй за каноли.

Върна записа и отново го пусна, като пак повтори думите. Те отговаряха точно на движението на устните на убиеца. Беше сигурен, че отговарят. Усети, че адреналинът му отново се покачва. Знаеше, че това чувство изпълва човек само когато е набрал инерция, когато е постигнал важен пробив. Когато се е приближил до скритата истина.

Извади касетата със записа на убийството на Глория Торес, пусна го и повтори процедурата. Думите отново съответстваха на движението на устните на маскирания. Нямаше съмнение.

— „Не забравяй за каноли“ — гласно каза Маккейлъб.

Отиде при шкафа до чертожната маса и извади телефона. Още не беше прослушал събралите се през уикенда съобщения, но бе прекалено възбуден, за да го прави сега. Вместо това набра номера на Джай Уинстън.

— Къде беше и изобщо проверяваш ли някога телефонния си секретар? — попита тя. — Мъчих се да се свържа с теб през целия уикенд, за да ти обясня. Не беше по моя…

— Зная. Не си виновна. Виновен е Хичънс. Не ти се обаждам за това. Зная какво са ти казали от бюрото. Зная какво си получила — връзката с Доналд Кениън. Трябва пак да ме включиш в разследването.

— Невъзможно е. Хичънс вече каза, че изобщо не трябва да разговарям с теб. Как да те…

— Мога да ти помогна.

— Как? С какво?

— Просто ми отговори на един въпрос. Тази сутрин е дошъл Гилбърт Спенсър с двама агенти — предполагам, че са били Невънс и Улиг — и ти е съобщил, че куршумът, който прати във Вашингтон, е изстрелян от пистолета, с който е убит Кениън. Така ли е?

— Засега да, но това не е голяма…

— Не съм свършил. После той ти казва, че бюрото иска да участва в разследването ти, но че на пръв поглед като че ли няма друга връзка, освен оръжието. Казва, че в края на краищата Кениън е убит от професионалист, а вие работите по улични грабежи. И не само това, неговият убиец убил Кениън с дум-дум, а твоят човек използвал обикновени патрони. Това потвърждава теорията на бюрото, че професионалният убиец в случая Кениън е изхвърлил някъде пистолета си и че го е намерил убиецът от вашите два случая. Край на връзката. Как се справям засега?