Майкъл Конъли - Кръв

Удари с длан по вратата и звукът силно отекна вътре. Отговор не последва. Маккейлъб отново извади ключовете и бързо успя отключи катинара. Вратата се отвори и той пристъпи напред в мрака. Бараката беше празна и Маккейлъб усети, че го прорязва жестока болка. Представи си Грасиела и Реймънд, вкопчени един в друг, хвърлени някъде в пълен мрак.

И тогава видя. На покритата с мидени черупки отбивна пред него имаше явно хлътване, пресичащо двете следи от автомобилни гуми. През отбивната минаваше пътека, водеща към хребета на възвишението. Маккейлъб не забелязваше в тази посока нищо, но някой въпреки това бе изминавал този път достатъчно често, за да остави пътеката.

Той се отправи нататък и постепенно ускори ход, докато накрая не се затича. Прехвърли хребета и ниско долу от другата му страна видя плоските бетонни основи на недовършена постройка. Когато приближи, Маккейлъб забави крачка и се зачуди какво е открил. От бетона стърчеше ръждива арматура и водопроводни тръби. Отгоре бяха захвърлени кирка и лопата. Ясно се различаваше мястото, където е трябвало да бъде поставена вратата. Спря и се огледа. Нямаше капаци за мазе, не забелязваше нищо, което да съответства на думите на Криминс.

Маккейлъб изрита една от месинговите тръби и погледна надолу към десетсантиметровия канал, върху който е трябвало да бъде поставена тоалетна чиния. И в този момент разбра къде са.

Той се завъртя и обходи с поглед терена около плочата. Като реши, че вратата е щяла да бъде на предната стена на сградата, Маккейлъб се съсредоточи върху участъка отзад и потърси мястото, до което водеше каналът — септичната яма. Веднага откри купчина пръст и камъни, очевидно изкопани съвсем скоро. Грабна лопатата.

Трябваха му пет минути, за да разчисти ямата. Знаеше, че имат достатъчно въздух, проникващ през тръбите от плочата. Но работеше така, сякаш пленниците вече се задушаваха под него. Когато най-после отвори капака, слабата светлина на отиващия си ден проникна вътре и той видя лицата им. Бяха уплашени, но живи. Когато протегна ръце надолу към тях, Маккейлъб усети, че от гърба му пада огромен товар.

Помогна им да излязат от мрака и те заприсвиваха очи, въпреки бледата привечерна светлина. Прегърна ги толкова силно, че се уплаши да не ги нарани. Грасиела плачеше и притиснатото й до него тяло трепереше.

— Всичко е наред — каза Маккейлъб. — Всичко свърши.

Тя повдигна глава назад и го погледна в очите.

— Всичко свърши — повтори Маккейлъб. — Той няма да нарани вече никого.

Трюмът беше тясно, клаустрофобично пространство, изпълнено със замайващи бензинови пари. Маккейлъб бе увил лицето си със стара тениска като бандит, но въпреки това изпаренията проникваха в дробовете му. Беше сменил горивния филтър, който се придържаше от девет болта. Бе завинтил три от тях и се бореше с четвъртия, извил лице нагоре в безплодно усилие да не позволи на потта да се стича в очите му, когато чу гласа й някъде горе.

— Хей! Има ли някой тук?

Маккейлъб остави работата и смъкна тениската от лицето си. Изпълзя през отворения капак и излезе навън. Джай Уинстън стоеше на кея и го чакаше.

— Джай, здравей, какво има? Качвай се.

— Не, бързам. Просто исках да намина и да ти кажа, че са го открили. Заминавам за Мексико.

Маккейлъб повдигна вежди.

— Мъртъв е. Самоубил се е.

— Наистина ли?

— Когато си имаш работа със съдебната полиция на Байа нищо не е сигурно, докато лично не се увериш, но са го открили на плажа на някакво село, Плая Гранде. На брега. Застрелял се е в сърцето. На плажа държали коне и момчето, което се грижело за тях, го намерило. Преди два дни. Току-що ни съобщиха.

Маккейлъб се огледа. Видя мъж с бяла риза и вратовръзка, който се мотаеше край портала. Реши, че е партньорът й.

— Сигурни ли са, че е той?

— Така твърдят. Описанието съвпада. А и са проследили дирите му до каравана край брега. Намерили са компютри, снимки, всякакви неща. Като че ли е нашият човек. Освен това е написал на компютъра прощално писмо.

— Какво пише в него?

— Информацията е от втора ръка, но с една дума, поема отговорността за деянията си и казва, че заслужава да умре заради тях. Било е кратко и мило.

— Открили ли са оръжие?

— Още не, но днес ще проверят плажа с металотърсачи. Ако го намерят, навярно ще е нашият „ХК П7“. Куршумът, изваден при аутопсията, е същият като от убийствата на Кордел и Торес. Ще се опитаме да го вземем за сравнение.

Маккейлъб кимна.