Майкъл Конъли - Кръв

— Вие иска поязди?

— Не, gracias.

Маккейлъб извади от джоба на якето си снимките, които Тони Банкс му бе свалил от видеозаписите, и ги показа на момчето.

— Виждал ли си го? Този човек… Искам да го открия.

Тийнейджърът погледна към снимките и не даде знак, че разбира. Накрая просто поклати глава.

— Не, не открие.

Той се обърна и се заизкачва обратно по пътеката. Маккейлъб прибра снимките в якето си и няколко минути по-късно самият той започна стръмното изкачване. На два пъти спря, за да си почине.

Обядва в ресторанта с омар, печен в тесто и гарниран с чили. Това му струва равностойността на пет щатски долара. Показа снимките още няколко пъти, но без резултат. След това отиде в пощенската станция и набра номера на яхтата си, за да провери дали някой е оставил съобщение на телефонния му секретар. Нищо. После за четвърти път след заминаването си набра номера на Грасиела и отново му отговори секретарят й. Не остави съобщение. Очевидно тя не искаше повече да разговаря с него.

Маккейлъб си запази стая в мотела, като плати в брой и използва измислено име. После реши да покаже снимките на мъжа на рецепцията и отново получи отрицателен отговор.

От бунгалото му се виждаше част от плажа и океана. Брегът продължаваше да пустее. Свали си якето и реши да подремне. Лошите пътища, ходенето по пясъка и изкачването по стръмните пътеки през последните два дни го бяха изтощили.

Преди да си легне, Маккейлъб отвори сака си върху леглото, остави четката и пастата за зъби в банята и подреди върху нощното шкафче пластмасовите шишенца с лекарствата и кутията с хартиени термометри. Извади пистолета си и също го постави при тях. Винаги имаше известен риск да пренасяш оръжие през границата. Но както очакваше, отегчените мексикански служители просто му махнаха да продължава.

Когато намести глава между двете миришещи на мухъл възглавници, той реши отново да провери плажа по залез-слънце. По време на сеанса Криминс бе описал залеза. Може би щеше да е там. В противен случай щеше да започне да го търси из къщите над селото. Маккейлъб беше сигурен, че ще го намери. Не се съмняваше, че е открил мястото, описано от Криминс.

За първи път от месеци насам сънищата му бяха цветни и очите му мърдаха под силно стиснатите клепачи. Яздеше едър кон с цвета на пясъка на плажа, по който препускаше. Преследваха го, но неспокойният жребец не му позволяваше да се обърне и да види кой е зад него. Копитата на животното вдигаха във въздуха огромни облаци пясък.

Ритмичното чаткане на копитата беше заместено от туптенето на собственото му сърце. Маккейлъб се събуди и се опита да се успокои. Реши, че трябва да си премери температурата.

Когато седна и спусна крака на килима, погледът му по навик се плъзна по нощното шкафче. Търсеше часовника, оставен до леглото му на яхтата. Но тук нямаше часовник. Той извърна очи и после бързо отново погледна към шкафчето, осъзнал, че пистолетът му го няма.

Маккейлъб рязко се изправи и се огледа. Изпълни го зловещо усещане за дезориентация. Знаеше, че преди да заспи е оставил оръжието там. Някой бе влизал в бунгалото му. Криминс. Нямаше съмнение. Криминс беше влизал в стаята му.

Бързо провери в якето и сака и откри, че не липсва нищо. Отново огледа стаята и очите му попаднаха върху рибарски прът, изправен в ъгъла до вратата. Беше същият модел като онзи, който беше подарил на Реймънд. Докато го въртеше в ръце и го разглеждаше, той откри инициалите РТ, изрязани в корковата ръкохватка. Реймънд бе надписал въдицата си. Или някой друг го беше направил вместо него. Нямаше значение, посланието бе ясно: Криминс е хванал момчето.

Маккейлъб вече беше съвсем буден и гърдите му се стягаха от мъчителен страх. Навлече якето и излезе от бунгалото. Разгледа вратата и не забеляза да е била насилвана. Бързо отиде до рецепцията на мотела. Когато отвори вратата, над главата му силно иззвъня камбанка. Мъжът, който бе взел парите му, се изправи от стола си с неспокойна усмивка. Тъкмо се канеше да каже нещо, когато с едно-единствено движение Маккейлъб пристъпи към него, пресегна се и го сграбчи за ризата. Дръпна го напред, тялото му се просна върху плота на рецепцията. Пластмасовият ръб се заби в корема на мъжа.

— Къде е той?

— Que?

— Човекът, онзи, на когото си дал ключа от стаята ми. Къде е?

— No habla…

Маккейлъб още по-силно дръпна надолу ризата му и притисна тила му с предмишница. Усещаше, че силите му отслабват, но продължи да го натиска.