Майкъл Конъли - Кръв

— Променя патроните и вече използва обикновени, така че мозъчната травма да не е така разрушителна.

— Наблюдава Кордел, докато изучи навиците му и после подготвя убийството по подобен начин като с Кениън — ударът почти съвпада с пристигането на друг човек, който може да помогне. В случая с Кениън това е била съпругата му. В случая с Кордел е бил Джеймс Ноуан. Убиецът навярно е стоял зад Кордел, докато е видял колата на Ноуан да завива към банката. И тогава е стрелял.

— Мисля, че появата на Ноуан е случайност, — възрази Маккейлъб. — Не е възможно убиецът да е планирал пристигането на свидетел. Навярно е щял да застреля Кордел и после сам да телефонира в полицията от уличния телефон — на записа се вижда, че телефонът е точно до тротоара. Но е дошъл Ноуан и това го е принудило незабавно да изчезне. Решил е, че свидетелят ще съобщи от уличния телефон. Нямал е късмет, че Ноуан е позвънил от клетъчния си телефон и линейката е объркала адреса, което довело до фатално забавяне за Кордел.

Уинстън кимна в знак на съгласие.

— Когато са го закарали в болницата, Кордел е бил мъртъв — каза тя. — Още един провал. Убиецът се връща към списъка и идва ред на Глория Торес. Само че този път той не поема никакви рискове. Съобщава за убийството още преди да го извърши.

— Точно така, за да пратят линейка. Познавал е навиците на Глория. Навярно е чакал на онзи уличен телефон-. Когато е видял колата й да спира, е набрал номера на полицията.

— После влиза вътре, свършва работата и изчезва. Навън сваля маската и гащеризона и се превръща в Добрия самарянин. Отново влиза вътре, бинтова главата й и се маха. Този път се получава.

— Поучил се е от грешките си в първите два случая.

Маккейлъб скръсти ръце и изчака Уинстън да направи следващата крачка.

— Значи сега трябва да проверим къде са отишли органите — каза тя. — Трябва да идем в ЦОТКО и да вземем…почакай, нали каза, че имаш списък с имена?

Той кимна.

— От ЦОТКО ли?

— От ЦОТКО.

Маккейлъб се върна при чантата си и откри списъка, който му даде Бони Фокс. Обърна се и едва не се сблъска с Уинстън, която го бе последвала навън от камбуза. Подаде й листа.

— Ето, вземи.

Тя напрегнато четеше, сякаш очакваше да види името на господин Х.

— Откъде го взе?

— Не мога да ти кажа.

Уинстън вдигна поглед.

— Засега трябва да запазя източника си в тайна. Но е съвсем законен. Тези хора са получили органи от Глория Торес.

— Даваш ли ми го?

— Ако имаш намерение да направиш нещо с него…

— Естествено. Ще започна още утре.

Маккейлъб напълно съзнаваше какво й дава. Разбира се, това можеше да е ключът към неговото реабилитиране и към залавянето на убиец от най-опасния тип. Но в същото време й даваше и билет за пътуване към върховете. Ако успееше да реши случая, докато лосанджелиското управление вървеше по погрешен път, за професионалното й бъдеще нямаше да има граници.

— Как ще ги провериш? — попита той.

— По всички възможни начини. Ще търся пари, криминални досиета — всичко. Нали знаеш, обичайните неща, цялото минало. А ти какво ще правиш?

Маккейлъб погледна към чантата си. Тя беше претъпкана с документи, записи и пистолети.

— Още не зная. Можеш ли да ми кажеш нещо? Как стана така, че всичко се стовари върху мен? Какво насочи всички ви срещу мен?

Уинстън сгъна списъка и го пъхна в джоба на блейзера си.

— Бюрото. Невънс ми съобщи, че са получили информация. Не искаше да ми каже откъде. Но в нея се посочвал конкретен заподозрян. Това вече ми каза. Според източника ти си убил Глори Торес заради сърцето й. И те започнаха от това. Провериха протоколите от аутопсиите и на трите жертви и откриха, че кръвната им група е еднаква. После беше лесно, всичко съвпадаше. Трябва да призная, че успяха да ме убедят. Тогава ми се струваше, че наистина всичко съвпада.

— Как? — ядосано попита Маккейлъб. — Това изобщо нямаше да се случи, ако не бях започнал да се занимавам със случая. Балистичният аналог, който ни доведе до Кениън — аз бях причината да го открием. Това включи в играта бюрото. Мислиш ли, че би го направил виновен човек? Това е лудост.

— Разговаряхме за всичко това. Тази сутрин седнахме и го обсъдихме. В крайна сметка се оформи теорията, че онази жена — сестрата — е дошла при теб и ти си разбрал, че няма да остави така нещата. Затова си решил, че е по-добре да се заемеш със случая, преди да го направи някой друг. Започнал си разследването и си го саботирал. Измислил си онзи кьорфишек с Болотов. Хипнотизирал си единствения жив свидетел, вече загубен за нас в евентуален съдебен процес. Да, ти си причината да получим балистичния аналог, но това може да те е изненадало, може да не си го очаквал, тъй като първия път си използвал дум-дум.