Майкъл Конъли - Кръв

Реши, че ако Уинстън не успее да убеди другите, той в най-добрия случай ще разполага с два дни, преди да повдигнат обвиненията и да подхвърлят плячката си на медиите. След това шансовете му да работи по случая бързо щяха да намаляват. Щеше да е главна тема на новините в шест и единайсет часа. Нямаше да има друг избор, освен да се откаже от разследването, да си потърси адвокат и да се предаде. Тогава на първо място щеше да стои реабилитирането на името му в съда, а не залавянето на истинския убиец и на онзи, който го е наел.

Маккейлъб забеляза чакълена отбивка, спря и отправи поглед към мрака в урвата от дясната му страна. В далечината видя светлините на къща дълбоко в каньона и се зачуди какво ли е да живееш там. Протегна ръка към дясната седалка за хармониката, но тя беше изчезнала, навярно беше паднала на някой от завоите.

Изтекоха три минути, но не се появи никакъв автомобил. Отново изкара форда на пътя. Когато прехвърли планината, шосето се изправи и се заспуска към Уудланд Хилс. Маккейлъб продължи по булевард „Топанга Кениън“, докато стигна до „Шърман Уей“ и зави на изток през „Канога Парк“. Пет минути по-късно спря пред дома на Грасиела и известно време наблюдава прозорците й. Какво ли щеше да й каже. Не бе сигурен в чувствата помежду им, но знаеше, че е силно и хубаво. Страхуваше се от вероятността всичко вече да е свършило.

Тя отвори входната врата преди Маккейлъб да стигне до нея.

— Тери? Всичко наред ли е? Защо шофираш?

— Наложи се.

— Влизай, влизай.

Тя отстъпи назад и го пусна вътре. Отидоха в дневната и седнаха на същия диван, както преди. В ъгъла тихо работеше малък цветен телевизор върху дървена стойка. Тъкмо започваха новините в десет по пети канал. Грасиела взе дистанционното и го изключи. Маккейлъб сложи тежката чанта на пода между краката си. Беше оставил сака във форда. Не искаше да се натрапва.

— Разказвай — рече тя. — Какво се е случило?

— Мислят, че съм аз. ФБР, полицията, всички, освен Уинстън от шерифското управление. Мислят, че съм убил сестра ти заради сърцето й.

Маккейлъб я погледна в лицето, после извърна очи. Беше се облагодетелствал, макар да нямаше нищо общо със самото престъпление. И сега бе жив, защото Глори беше мъртва. Въпросът болезнено отекваше в главата му.

— Това е смешно — ядоса се Грасиела. — Как могат да си помислят, че ти…

— Почакай — прекъсна я той. — Трябва да ти кажа някои неща, Грасиела. После ще решиш в какво и на кого да вярваш.

— Не ми е нужно да…

Той вдигна ръка.

— Просто ме изслушай, става ли? Къде е Реймънд?

— Заспа. Днес беше на училище.

Маккейлъб уморено сключи ръце.

— Претърсили са яхтата ми. Докато бях с теб са претърсили яхтата ми. Направили са същата връзка като нас. Кръвната група. Но са решили, че съм аз. На яхтата ми са открили някои неща. Исках да ти го кажа преди да го чуеш от тях или да го видиш по новините.

— Какви неща, Тери?

— Скрити под едно чекмедже. Открили са обецата на сестра ти. Кръстчето, което е взел убиецът.

Преди да продължи, той я погледна за миг. Очите й замислено се плъзнаха от него към покритата със стъкло масичка.

— Освен това са намерили снимката от колата на Кордел. И копчето за ръкавели, което е било взето от Доналд Кениън. Открили са всички символи, които е взел убиецът, Грасиела. Моят източник, детективът от шерифското управление, ми каза, че ще предявят обвинения срещу мен пред предварителен състав от съдебни заседатели. Вече не мога да се върна на яхтата си.

Грасиела го погледна и после извърна очи. Изправи се и се приближи до прозореца, макар че завесите бяха спуснати. Поклати глава.

— Искаш ли да си тръгна? — попита той.

— Не, не искам. Това е пълна безсмислица. Как могат… каза ли на детектива за непознатия, който дойде на яхтата онази нощ? Той трябва да го е направил, да е сложил онези неща в чекмеджето. Той е убиецът. О, Господи! Бяхме толкова близо до…

Тя не довърши. Маккейлъб се изправи и застана до нея. Изпълваше го чувство на облекчение. Грасиела не им вярваше. Категорично. Прегърна я и притисна лице в косата й.

— Толкова се радвам, че ми вярваш — промълви той.

Тя се обърна в ръцете му и го целуна.

— С какво мога да ти помогна? — прошепна Грасиела.

— Продължавай да ми вярваш. Аз ще свърша останалото. Мога ли да остана тук? Никой не знае, че сме заедно. Могат да дойдат тук, но мисля, че няма да ме търсят. Най-много да ти съобщят, че аз съм убиецът.

— Искам да останеш.

— Просто ми трябва място, където да мога да работя. Имам чувството, че съм пропуснал нещо. Като с кръвната група. Във всички онези документи трябва да се крият някои отговори.