Майкъл Конъли - Кръв

Докато обмисляше мрачното си бъдеще, телефонът в ръката му иззвъня.

— Тук е Джай.

— Къде си?

— В кафенето на бюрото. Обаждам се от външен телефон.

— Какво става, Джай?

— Лоша работа. Допълват последните щрихи към материалите, които довечера ще занесат в областната прокуратура. Утре сутринта ще се изправят пред предварителния състав на съдебните заседатели. Ще искат обвинение в убийството на Глория Торес. След това ще поработят още, за да ти лепнат убийствата на Кордел и Кениън.

— Много добре — отвърна Маккейлъб. Не знаеше какво друго да отговори. Реши, че няма смисъл да ругае на глас.

— Моят съвет е да се предадеш, Тери. Да им разкажеш всичко и да ги убедиш. Аз съм на твоя страна, но в момента не мога да направя нищо. Притежавам информация за Добрия самарянин, каквато не би трябвало да има при мен. Ако я разкрия, ще загазя заедно с теб.

— Ами списъка? Съвсем нищо ли не откри?

— Виж, за това вече им обясних. За да имам време да работя по него. Тази сутрин им казах, че за да се противопоставим на защитата ти, трябва да проверим другите приемници на органите на Глория Торес. Казах им също така, че имам източник, който ще ни осигури списъка с имена, без да имаме съдебно разпореждане и така нататък. Съгласиха се. Дадоха ми на разположение целия ден. Но не открих нищо, Тери. Съжалявам, но проверих всяко име. Нищо.

— Разказвай.

— Ами не съм взела списъка със себе си, но…

— Почакай.

Маккейлъб влезе в спалнята на Грасиела, където беше видял нейното копие на списъка. Взе го и прочете на Уинстън първото име.

— Дж. Б. Дики — той е получил черния дроб.

— Да, починал е. Направили са му трансплантацията, но е имало усложнения и е починал три седмици след операцията.

— Но това не означава, че не е бил той.

— Зная. Но разговарях с хирурга. Оперирали са го безплатно. Човекът не е имал нито пари, нито връзки, за да наеме убиец, Тери. Продължавай.

— Добре, следващият. Тами Домайк — един от бъбреците.

— Така. Тя е учителка. Двайсет и осем годишна, женена за дърводелец. Има две деца. И тя не отговаря. Просто не е…

— Уйлям Фарли — другият бъбрек.

— Пенсионирано ченге от Бейкърсфийлд. От дванайсет години е на инвалидна количка — след раняване в гръбначния стълб по време на рутинна пътна проверка. Дори не са хванали престъпника.

— Калифорнийският магистрален патрул — замислено каза Маккейлъб. — Може да е имал приятели, които да свършат работата…

Уинстън дълго мълча, преди да отговори.

— Не ми изглежда вероятно, Тери. Искам да кажа…

— Зная, зная, остави. Ами очите? Кристин Фойи е получила роговиците.

— Да. Изкарва си прехраната с продажба на книги и току-що е завършила колеж. Не е и тя. Виж, Тери, надявахме се, че някой от тези хора ще е милионер, политик или престъпник. Някой очевиден. Но тук просто няма такъв. Съжалявам.

— Значи аз продължавам да съм най-сериозният и единствен заподозрян.

— За съжаление.

— Благодаря, Джай, много ми помогна. Трябва да вървя.

— Почакай! И недей да ми се сърдиш. Аз съм единствената, която те изслуша. Не го забравяй.

— Зная, извинявай.

— Хм, има още нещо. Не исках да ти го казвам, докато не ми остане време да проверя. Щях да се заема утре. В момента подготвям заповед за осигуряване на достъп до информация.

— Какво? Казвай. Трябва бързо да направя нещо.

— Ами ти мислеше само от гледна точка на това кой е получил органите след смъртта на Глория Торес, нали така?

— Да. Органите на Кордел и Кениън не са били годни.

— Зная. Не говоря за това. Но винаги има списък с чакащи, нали?

— Да, винаги. Аз чаках почти две години заради рядката си кръвна група.

— Е, някой може би просто е искал да се придвижи нагоре в списъка.

— Да се придвижи нагоре ли?

— Нали разбираш, те са били като теб, чакали са и са знаели, че дълго ще чакат. Може би дори фатално дълго. Не са ли ти казвали, че при твоята кръвна група не е възможно да определят кога ще има налично сърце?

— Да, казаха ми да не храня големи надежди.

— Така, възможно е нашият човек просто да чака, но като убива Глория Торес, той минава едно място напред в списъка. Увеличава шансовете си.

Маккейлъб се замисли. Струваше му се вероятно. Внезапно си спомни как Бони Фокс му беше казала, че в отделението има друг пациент, който е в същото положение като него. Сети се за момчето, което бе видял в болничното легло. Можеше ли то да е въпросният пациент? На какво ли би бил готов бащата, за да спаси детето си. Възможно ли беше това?