Майкъл Конъли - Кръв

Маккейлъб взе дистанционното и натисна бутона за бързо превъртане. Беше забравил да изгледа записа от сеанса, както обеща на капитан Хичънс. Реши да прескочи встъпителната част. Превъртя първоначалния разговор и упражненията за релаксация. Стигна до действителния разпит на свидетеля под хипноза. Искаше да чуе как Джеймс Ноуан излага подробностите от убийството и бягството на маскирания.

Маккейлъб се съсредоточи. Изпита същото разочарование. Ноуан беше съвсем подходящ за хипноза. Колко жалко, че не е видял добре шофьора.

— По дяволите — изруга Маккейлъб, когато записът свърши.

Реши да го върне. Протегна ръка към дистанционното, но внезапно замръзна с показалец над бутона.

Току-що бе видял нещо, което не беше наред и което бе пропуснал по време на самия сеанс. Върна записа малко назад, после отново пусна последните въпроси, които бе задал.

Беше опипване на тъмно и разочарованието му ясно личеше. Попита за стикери по прозореца на „Чероки“-то. Ноуан отговори отрицателно. Маккейлъб се обърна към Уинстън.

— Нещо друго?

Уинстън отрицателно поклати глава.

— Сигурна ли си? Тя отново поклати глава. После Маккейлъб започна да изкарва Ноуан от транса.

Маккейлъб заобиколи масичката с дистанционното в ръка и се наведе към екрана. И отново върна записа.

— Кучи син — промълви Маккейлъб. — Трябваше да ми отговориш, Джеймс. Трябваше да ми отговориш!

Извади касетата и се обърна да вземе друга. Събори малката купчина върху масата и бързо прерови пластмасовите касети, докато откри кутията с етикет „Шърман маркет“. Зареди касетата, превъртя я на бързи обороти напред и натисна пауза, когато на екрана се появи Добрият самарянин.

Видеото не можеше да замрази образа и Маккейлъб предположи, че е евтин модел само с две глави. Извади касетата и погледна часовника си. Беше пет без двайсет. Остави дистанционното върху телевизора и отиде да се обади от кухнята.

Тони Банкс отново се съгласи да остане след затварянето на студиото.

— Благодаря, Тони — каза Маккейлъб, докато Банкс го водеше по коридора. — Наистина много ми помагате.

— Няма проблем.

Но Маккейлъб забеляза, че този път в гласа му не се долавя много ентусиазъм. Влязоха в същото студио. Подаде на Банкс двете касети, които беше донесъл.

— И на двата записа се вижда мъж — каза Маккейлъб. — Искам да разбера дали е един и същ.

— Искате да кажете, че не знаете.

— Не съм сигурен. Изглеждат различно. Но мисля, че в единия случай човекът е маскиран. Искам да съм сигурен.

Банкс зареди първата касета във видеото от лявата страна на пулта, включи го и на екрана започна да се върти записът от „Шърман маркет“.

— Този човек ли? — попита Банкс.

— Да. Замразете кадъра, когато образът е достатъчно добър.

Банкс намери момента, в който камерата беше хванала така наречения Добър самарянин в профил.

— Така добре ли е? Трябва ми профил. Трудно е да се прави сравнение във фас.

— Вие избирате.

Подаде и втората касета на Банкс. Скоро на десния видеоекран започна да се върти записът от хипнотичния сеанс.

— Върнете назад — каза Маккейлъб. — Мисля, че преди да седне, мъжът се вижда в профил.

Банкс върна записа.

— Какво му правите?

— Хипнотизирам го.

— Наистина ли?

— Поне така си мислех тогава. Но сега смятам, че се е преструвал… ето.

Банкс замрази образа. Джеймс Ноуан гледаше надясно, най-вероятно към вратата на стаята. Банкс си поигра с копчетата на пулта и с мишката на компютъра и увеличи образа, после усили контраста. Същото направи и с лицето на левия екран. След това се вгледа в двата профила. Няколко минути по-късно извади инфрачервената показалка от джоба си и я включи.

— Цветът на лицата не съвпада. Единият тип прилича на мексиканец.

— Не е трудно да се постигне. Достатъчни са няколко часа в солариум.

Банкс прекара червената точка на показалката по носа на Добрия самарянин.

— Погледнете извивката на носа — каза той. — Виждате ли двойната гърбица?

— Да.

Червената точка се прехвърли на левия екран и откри същата двойна гърбица на носа на Джеймс Ноуан.

— Това е само предположение, но като че ли много си приличат — каза Банкс.

— И на мен така ми се струва.

— Цветът на очите е различен, но това може да се направи.

— С контактни лещи.

— Точно така. И тук, разширената челюст на онзи тип отдясно. Гумен предпазител или дори лигнинови тампони, каквито е използвал Брандо в „Кръстникът“.