Майкъл Конъли - Кръв

Нощта бе тъмна. Нямаше нито луна, нито звезди. В складовете не светеше, освен лампата над един от входовете. Маккейлъб се огледа. Някъде отдалеч се чуваше парче на Джими Хендрикс. Още по-нататък по отбивката вратата на един от гаражите не бе спусната до долу и оставяше почти еднометров отвор, който приличаше на крива усмивка, по-черна от небето.

Внимателно проучи вратата на Ноуан и приклекна, за да погледне отдолу. Не беше сигурен, но му се струваше, че отвътре струи бледа светлина. Приближи се още повече и успя да различи катинар, закачен на стоманена халки.

Изправи се и удари по вратата с отворена длан. Ударът отекна. Отстъпи назад и отново се огледа. Освен музиката не се чуваше нищо друго. Въздухът бе неподвижен. Нощният вятър не стигаше до прохода между гаражите.

Маккейлъб се върна при форда и го премести така, че фаровете поне отчасти да осветяват гаража на Ноуан. Извади крика, свали ръчката му и се приближи до вратата. Отново огледа отбивката и се наведе към катинара.

Като агент в бюрото, Маккейлъб никога не беше участвал във влизане с взлом. Знаеше, че е нещо обичайно, но някак си самият той избягваше моралната дилема. Но докато пъхаше железния лост в скобата на катинара, не изпитваше никакви колебания. Вече не носеше значка, а освен това въпросът бе личен. Ноуан беше убиец и нещо повече — беше се опитал да прехвърли вината върху него. Маккейлъб изобщо не се замисли за гражданските права на Ноуан.

Бавно започна да върти стоманения лост по посока на часовниковата стрелка. Скобата на катинара не помръдна, но стоманената халка, забита във вратата, простена под натиска и се откъсна.

Маккейлъб се изправи, огледа се и се ослуша. Нищо. Хендрикс пееше стара песен на Боб Дилън. Бързо се върна при форда и остави дръжката на крика в комплекта с инструменти.

Когато заобиколи колата, Маккейлъб се наведе до предната гума и прокара два пръста по джантата. По кожата му остана дебел слой въглен прах от спирачките. Намаза отчупените краища на халката, така че да изглежда отскубната преди доста време. После изтри пръстите си в чорапите си.

Извади пистолета и го вдигна нагоре на равнището на раменете си. После с едно движение се изправи и дръпна нагоре вратата.

Погледът му бързо обходи смътните очертания на гаража. Пистолетът му сочеше натам, накъдето се отправяха очите. Фаровете на колата осветяваха около една трета от помещението. До стената отляво видя разхвърляно легло и купчина кашони. Надясно забеляза силует на бюро и кантонерки. Върху бюрото имаше компютър. Мониторът бе включен и хвърляше лилава светлина по задната стена, към която беше обърнат. От тавана на почти двуметров кабел висеше лампа. Погледът на Маккейлъб проследи алуминиевата тръба от разклонителната кутия, по тавана и надолу по стената до електрически ключ близо до леглото. Пристъпи настрани и протегна ръка към ключа, без да гледа натам.

Луминесцентната лампа премигна веднъж, зажужа и после освети гаража със студена светлина. Сега Маккейлъб видя, че вътре няма никой, нито пък имаше място, където да се скрие. Помещението бе около шест на шест беше претъпкано с мебели — легло, шкаф с чекмеджета, отоплителна печка, двоен котлон и малък хладилник. Нямаше мивка и баня.

Отстъпи назад и заобиколи колата. Провря ръка през отворения прозорец и изключи фаровете. После пъхна пистолета под колана на джинсите си, този път отпред, за да може по-лесно да го извади. Накрая се върна в гаража.

Ако въздухът навън бе неподвижен, вътре беше застоял. Маккейлъб бавно заобиколи старото стоманено бюро и погледна към компютъра. Мониторът бе включен и скрийнсейвърът осветяваше екрана. Случайни цифри с различна големина и цвят се носеха по море от лилаво кадифе. Известно време Маккейлъб неподвижно го гледа. Усещаше вътрешно привличане, почти като свиване на мускул. Представи си червена ябълка, която подскача по мръсен линолеум. По гърба му пробягаха тръпки.

— Мамка му!

Маккейлъб извърна поглед от екрана и забеляза, че между месингови стойки върху бюрото са наредени книги. Повечето бяха справочници за работа с Интернет. Два от томовете съдържаха интернет адреси, имаше две биографии на известни компютърни хакери. Три от книгите бяха за оглед на местопрестъпление, имаше наръчник за разследване на убийства, книга за разследването на сериен убиец, известен като Поета, и накрая две книги за хипноза, едната от които за човек, на име Хоръс Гомбъл. Маккейлъб бе чувал това име. Групата за разследване на серийни убийства в бюрото няколко пъти се беше занимавала с него. Гомбъл бе бивш ласвегаски продуцент, използвал уменията си на хипнотизатор наред с наркотични средства, за да насилва малки момичета на панаири из цяла Флорида. Доколкото знаеше Маккейлъб, той все още беше в затвора.