Майкъл Конъли - Кръв

Страхът никога не заспива.

Но най-вече исках да получа място в сърцето ти, агент Маккейлъб. Исках винаги да съм с теб. Кайн и Авел, Кенеди и Осуалд, мрак и светлина. Двама достойни противници, обвързани помежду си във времето…

Можех да те убия. Но щеше да е прекалено лесно, не мислиш ли? Онзи човек на доковете, когото упъти. Утринната ти разходка и човекът на вълнолома с рибарски прът. Спомняш ли си ме?

Сега вече си ме спомни. Бях там. Щеше да е прекалено лесно, не си ли съгласен? Прекалено лесно.

Нали разбираш, аз търсех нещо повече от възмездие или от победа над противник. Това са цели на глупци. Аз исках… не, аз се нуждаех и копнеех за нещо друго. Първо да те изпитам, като те насоча към себе си. Престъпника. Преследвания.

И после, когато се измъкна от онзи пожар, с обгорена кожа, но с цяло тяло, да се разкрия като твой най-пламенен благодетел. Да, аз бях. Аз я проследих. Аз я проучих. Избрах я за теб. Тя беше моят подарък.

Ти си мой завинаги, агент Маккейлъб. Всеки твой дъх ми принадлежи. Всеки удар на онова откраднато сърце е ехото на моя глас в главата ти. Завинаги.

Запомни…

Всеки дъх…

Маккейлъб скръсти ръце и се обгърна, сякаш бяха разсекли гърдите му. По тялото му пробягаха тръпки и от гърлото му се изтръгна стон. Той отблъсна стола назад от бюрото, надалеч от ужасното писмо, което продължаваше да е на екрана, и се наведе напред, сякаш за да поеме някакъв сблъсък. Самолетът му падаше.

41.

Мислите му бяха в кървавочервено и черно. Намираше се в някаква вечна празнота, заобиколена с кадифена завеса от черно пространство. Ръцете му постоянно търсеха отвора в нея, за да избяга, но не можеше да го открие. Виждаше лицата на Грасиела и Реймънд като далечни образи, избледняващи в мрака.

Изведнъж усети на тила си студена ръка и подскочи. От гърлото се разнесе писък. Той вдигна глава. Беше Уинстън.

— Тери? Добре ли си?.

— Да. Искам да кажа, не. Той е. Ноуан е Кодовия убиец. Той е убил всички. Последните трима заради мен. Нравил го е, докато най-после е успял. Убил е Глория Торес заради сърцето й. Заради мен. За да оцелея и да разнасям славата му.

Съвпадението на името на Глория 3 3 Gloria (лат.) — слава. — Б. пр. и целта на Ноуан внезапно го порази.

— Почакай малко — каза Уинстън. — Успокой се. За какво говориш?

— Той е. Всичко е тук. Провери папките, компютъра. Той е убил другите. После е решил да ме спаси. Да убива заради мен.

И посочи към компютърния екран, на който все още се виждаше писмото до Маккейлъб. Изчака я да го прочете, но накрая не успя повече да се сдържи.

— Всичко е било там. През цялото време.

— Кое всичко?

— Кодът. Толкова е бил прост. Използвал е всички цифри, освен единица.

— Тери, хайде да оставим това за после. Кажи ми как се оказа тук? Как разбра, че е Ноуан?

— От записа. На сеанса.

— Хипнозата ли? Не разбирам?

— Спомняш ли си, че ти казах да не говориш на Ноуан, за да не го объркаш?

— Да. Каза ми, че само ти ще му задаваш въпроси. И че ако ние с теб искаме да си кажем нещо, трябва да го направим със знаци или да си пишем съобщения.

— Но накрая, когато разбрах, че всичко е изгубено, аз се ядосах. И те попитах „Нещо друго?“, а ти отрицателно поклати глава. Наруших собственото си правило. Въпросът е, че те попитах на глас. И Ноуан трябваше да ми отговори. Ако наистина беше в хипнотичен транс, трябваше да ми отговори, защото не е можел да знае, че въпросът е отправен към теб. Но той не отговори. Това показва осъзнаване на ситуацията.

— Преструвал се е.

— Точно така. И ако се е преструвал, отговорите му не са били верни. Това означава, че е част от инсценировката. Преди да дойда тук, занесох записите да ги сравнят. Снимките са в колата ми. Джеймс Ноуан и Добрия самарянин са един и същи човек. Убиецът.

Уинстън поклати глава. Погледът й обходи помещението в търсене на място, където да седне. Нямаше друг стол, само леглото.

— Искаш ли да седнеш тук? — попита Маккейлъб и се изправи.

— Искам да седна, но не тук. Трябва да вървим, Тери. Трябва да се свържа с капитан Хичънс и после с другите — с лосанджелиската полиция и бюрото. И да обявя Ноуан за издирване.

Маккейлъб бе удивен, че тя все още не е свързала всички части от мозайката.

— Чуваш ли ме? Няма Ноуан. Той не съществува.

— Какво искаш да кажеш?

— Името 4 4 Noone (англ.) — никой. — Б. пр. . То върви с всичко останало. Измислено е. „Аз съм никой.“ Всичко си е било там през цялото време и аз не съм го забелязвал.