Майкъл Конъли - Кръв

Маккейлъб излезе от автомобила и без колебание се провря под жълтата лента. Униформеният полицай, който отговаряше за охраната на местопрестъплението, не каза нищо. Навярно смяташе — погрешно — че Маккейлъб е полицай, след като беше видял, че тримата детективи, водещи разследването, влизат в колата при него.

Той стигна до периферията на осветения кръг и изчака, докато успее да привлече вниманието на Джай Уинстън. Правеше описание на склада. Абсолютно всеки предмет бе поставен в плик с етикет.

Когато отстъпи назад, за да направи път на един от криминолозите, Уинстън хвърли поглед в мрака и Маккейлъб й махна. Тя излезе навън и се приближи до него. На лицето й грееше предпазлива усмивка.

— Мислех си, че вече си тръгнал. Защо още си тук?

— Тръгвам си. Просто исках да ти благодаря за всичко. Открихте ли нещо вътре?

Тя поклати глава.

— Ти беше прав. Мястото е чисто. Хората от лабораторията за отпечатъци не намериха нито петънце. Не зная как ще успеем да открием този тип. Сякаш никога не е бил тук.

Когато забеляза, че Аранго излиза от гаража и пали цигара, той й даде знак да се приближи още повече.

— Мисля, че е допуснал грешка — тихо каза Маккейлъб. — Вземи най-добрия специалист от лабораторията и иди в шерифското управление. Накарай го да провери с лазер луминесцентните тръби на тавана в стаята за разпит. Когато започвах хипнотичния сеанс, свалих няколко от тях и ги подадох на Ноуан. Трябваше да ги поеме от мен, иначе можеше да се издаде. По тях сигурно има отпечатъци.

Лицето й светна.

— Вижда се на записа от хипнозата — прибави той. — Можеш да им кажеш, че сама си го открила.

— Благодаря, Тери.

Тя леко го тупна по рамото. Маккейлъб кимна и тръгна назад към колата. Уинстън извика след него и той се обърна.

— Добре ли си?

Маккейлъб кимна.

— Не зная къде отиваш. Но ти желая успех.

Той й махна с ръка и продължи да се отдалечава към форда.

Като че ли в къщата на Грасиела светеха всички лампи и този път Маккейлъб не се забави в колата. Знаеше, че вече няма какво толкова да мисли. Трябваше да иде при нея и да й каже истината — да й разкаже всичко и да понесе последствията.

Тя отново отвори вратата преди Маккейлъб да стигне до нея. „Тази жена се вълнува толкова много, когато ме очаква — помисли си той, докато се приближаваше. — И сега аз трябва да разбия сърцето й.“

— Къде беше, Тери? Толкова се разтревожих.

Тя се втурна от вратата и го прегърна. Маккейлъб усещаше, че това го прави по-слаб, но нямаше да го разколебае. Притисна я към себе си и я поведе, прехвърлил ръка през рамото й. Може би я прегръщаше за последен път.

— Хайде да влезем вътре — каза Маккейлъб. — Трябва да ти кажа някои неща.

— Добре ли си?

— Засега.

Влязоха в дневната и той седна до нея на дивана, стиснал двете й ръце в дланта си.

— Реймънд спи ли?

— Да. Какво има, Тери? Нещо не е наред.

— Всичко свърши. Още не са го хванали, но знаят кой е. Надявам се, че скоро ще го заловят. Всички подозрения са снети от мен.

— Разказвай.

Маккейлъб стисна ръцете й. После усети, че дланта му се поти и я пусна. Сякаш пускаше на свобода паднало птиче, което е хранил и излекувал. Струваше му се, че никога повече няма да докосне ръцете й.

— Спомняш ли си онази вечер, когато разговаряхме за вярата и колко ми е трудно да си я възвърна?

Тя кимна.

— Преди да ти разкажа всичко, искам да знаеш, че през последните няколко дни — всъщност, откакто те познавам — аз усетих, че нещо в мен се връща. Може би вяра в нещо. Не зная. Но съм сигурен, че това беше начало, начало на нещо добро…

— Беше?

За миг той извърна поглед от нея и се опита да намери подходящите думи. Знаеше, че това е единственият му шанс.

Маккейлъб отново погледна към нея.

— Но е толкова нова и крехка, тази промяна. И не зная дали ще издържи на онова, което трябва да ти кажа. Искам ти да решиш. Отдавна не съм се молил за нищо. Но сега ще се помоля да видя теб и Реймънд отново на яхтата ми. Или да вдигна телефона и да чуя гласа ти. Оставям решението на теб.

Той се наведе към нея и нежно я целуна по бузата. Тя не го отблъсна.

— Разказвай — тихо каза Грасиела.

— Грасиела, сестра ти е мъртва заради мен. Заради нещо, което направих много отдавна. Глория е мъртва, защото пресякох границата и позволих на самолюбието ми да се противопостави на един луд.

Той извърна поглед от нея. Болката в очите й бе прекалено силна, за да я понесе.

— Разказвай — още по-тихо повтори тя.