Майкъл Конъли - Кръв

— Разбирам — отвърна Невънс. — Но това е психологическата страна на въпроса. Искам да зная как го е направил? Как е получил имената? Откъде е разбрал за Кениън и Кордел, а после и за Торес?

— От компютъра си. Вашите хора ще трябва да го разглобят на съставните му части.

— Повикахме Боб Клиърмаунтин — каза Невънс. — Спомняш ли си го?

Маккейлъб кимна. Клиърмаунтин бе компютърният специалист на лосанджелиското оперативно бюро. Беше и изключителен хакер.

— Добре. Той ще отговори на този въпрос по-добре от мен. Накрая. Аз лично предполагам, че в компютъра ще откриете специална програма, с помощта на която Ноуан е проникнал в системата на ЦОТКО и е получил от там имената. Избрал е целите си въз основата на възраст, физическо състояние и близост. И се е захванал на работа. С Кениън и Кордел нещата са се объркали. С Торес всичко е минало както трябва. От гледна точка на Ноуан, разбира се.

— И през цялото време е имал намерение да стовари вината върху теб, така ли?

— Предполагам, че просто е искал да тръгна по следата и лично да открия какво е направил. Знаел е, че ако стана заподозрян, това ще се случи. Защото ще ми се наложи да се заема с разследването. Но отначало това не се случило, защото детективите пропуснали уликите.

При тези думи той погледна в огледалото към Аранго и видя, че очите на ченгето потъмняват от ярост. Още малко и щеше да избухне.

— Аранго, факт е, че си приел случая за обикновен грабеж, придружен от убийство, нито повече, нито по-малко. Просто не си догледал. И затова Ноуан дал нов тласък на нещата.

— Как? — едновременно попитаха Улиг и Невънс.

— Аз се включих в разследването заради статия, публикувана в „Таймс“. Тя е била предизвикана от писмо на читател. С каквото и име да е подписано то, обзалагам се, че е пратено от Ноуан.

Замълча в очакване на възражения. Такива нямаше.

— Писмото води до публикуването на статията. Статията води Грасиела Ривърс при мен. Като ефекта на доминото.

Изведнъж Маккейлъб се сети за нещо. Спомни си за мъжа в старата чуждестранна кола, който го наблюдаваше оттатък улицата при първото му посещение в „Шърман маркет“. Автомобилът беше същият като онзи, който бе видял да се отдалечава от доковете в нощта на проникването на яхтата му.

— Мисля, че Ноуан през цялото време ме е наблюдавал. Наблюдавал е осъществяването на плана си. Знаел е, кога е време да дойде на яхтата ми и да подхвърли уликите. Знаел е, кога да ви се обади.

Маккейлъб погледна към Невънс. Детективът извърна очи.

— Получили сте анонимно обаждане, нали? Какво ви казаха?

— Всъщност беше анонимно писмо. Оставено на дежурния през нощта. Пишеше само „Проверете кръвната група. Кръвната група на Маккейлъб е като тяхната“. Това беше всичко.

— Той е бил. Просто поредният ход от играта.

Известно време четиримата мълчаха. Стъклата започваха да се изпотяват от топлината и дъха им.

— Е, не зная каква част от всичко това ще успеем да потвърдим — каза Невънс. — Определено има много условности.

Маккейлъб кимна. Съмняваше се, че ще се потвърди каквато и да е част от историята, защото се съмняваше, че Ноуан някога ще бъде идентифициран и заловен.

— Добре тогава — продължи Невънс. — Ще поддържаме връзка.

Той отвори вратата и другите го последваха. Преди да излезе, Улиг протегна ръка над седалката и подаде на Маккейлъб хармониката, която по-рано бе изпуснал.

— Беше тук, отзад на пода.

Когато Аранго излезе на улицата, Маккейлъб свали прозореца си и погледна нагоре към него.

— Знаеш ли, можеше да го разкриеш. Всичко си беше в документацията. И те чакаше.

— Майната ти, Маккейлъб.

Последван от двамата агенти, той се отдалечи към гаража. Маккейлъб леко се усмихна. Трябваше да признае, че въпреки всичко, продължаваше да изпитва удоволствие да дразни Аранго.

Преди да потегли, Маккейлъб поседя още няколко минути във форда. Беше късно, минаваше десет часа и той се чудеше къде да отиде. Още не се бе чувал с Грасиела и очакваше разговора със смесица от страх и облекчение. Облекчение, защото знаеше, че по един или друг начин връзката им скоро ще се изясни. Но не беше сигурен, че иска това да се случи още тази вечер. Струваше му се, че е по-добре да й съобщи новината под непремигващата светлина на деня.

Протегна ръка към ключа и за последен път погледна към осветения гараж, в който животът му толкова жестоко се бе променил. Видя, че светлината от помещението се движи и предположи, че някой е залюлял лампата на тавана. В този момент се сети за нещо и свали ръката си от ключа.