Майкъл Конъли - Кръв

— Добре, да го оставим за момента. Продължавай с господин Х.

— Ами, освен че е в състояние да наеме убиец, той трябва да има достъп до системата на ЦОТКО. Трябва да знае кой има органа, който му трябва. Знаеш ли какво е ЦОТКО?

— Днес научих. И казах на Невънс същото за теб. „Как е възможно Тери Маккейлъб да е имал достъп до ЦОТКО?“ Той ми отговори, че компютърната им система за сигурност била елементарна. Според тяхната теория ти си получил информацията, когато си бил в „Сидърс“. Получил си списък с донорите на кръв група АВ с CMV отрицателен и си започнал оттам.

— Добре. Сега да проследим същата теория, но с господин Х на мое място, който получава списъка и после измисля Добрия самарянин.

Маккейлъб посочи към трапезарията. Образът на Добрия самарянин продължаваше да се вижда на телевизионния екран.

— Убиецът тръгва надолу по списъка и ето, открива познато име. Доналд Кениън. Кениън е известен човек, главно заради многото си врагове. Ето защо той е отличен избор. Всички тези врагове — инвеститори и може би някой мафиот, който се крие зад кулисите, това е добро прикритие.

— Така че Добрият самарянин избира Кениън.

— Точно така. Избира го и после го наблюдава, докато научи навиците му. А те са съвсем прости, тъй като Кениън има гривна за проследяване и обикновено не излиза извън дома си. Но Добрият самарянин не се обезкуражава. Той проучва семейството и научава, че в продължение на двайсет минути всяка сутрин Кениън е съвсем сам в къщата. Тогава жена му води децата на училище.

Гърлото му пресъхна. Извади чашата от мивката и отново си наля портокалов сок.

— И той нанася удара си в този двайсетминутен прозорец. Знае, че трябва да свърши работата по такъв начин, че Кениън да остане жив, докато го закарат до болницата, но само толкова. Нали разбираш, трябва да запази органите за трансплантацията. Но ако стигне прекалено далеч и Кениън умре преди това, от него няма никаква полза. Та той влиза в къщата, хваща го и го води до входната врата. После го държи там и чака жена му да се прибере вкъщи. Кара Кениън да погледне през шпионката, за да се увери, че е тя. После го застрелва и го оставя на пода, свеж и готов.

— Но Кениън умира, преди да го закарат в болницата.

— Да. Планът е бил добър, но той се е прекарал. Използвал е куршум дум-дум. Неподходящи куршуми за такава работа. Те експлодират и правят на каша мозъка на Кениън, унищожават контролния център на всички животоподдържащи системи. Смъртта настъпва почти мигновено.

Маккейлъб замълча и погледна към Уинстън, която обмисляше думите му. Отиде при чантата си в трапезарията и извади купчина документи, като внимаваше да закрива чантата с тялото си. Не искаше Уинстън да види пистолета, който все още беше там.

Маккейлъб започна да прехвърля документите на плота в камбуза, докато откри каквото му трябваше.

— Това изобщо не би трябвало да е в мен, но все пак му хвърли един поглед. Транскрипция на записа, който бюрото е направило с незаконно монтирани подслушватели в дома на Кениън. Това е моментът, в който убиецът нанася удара си. Не са разбрали всичко, но това, с което разполагат, отговаря на думите ми.

Уинстън прочете онази част, която Маккейлъб бе заградил с химикалка във форда на Бъди Локридж на път за доковете.

НЕПОЗНАТИЯТ: Добре, погледни и виж кой…

КЕНИЪН: Недей… Тя няма нищо общо с това. Тя…

Уинстън кимна.

— Може да му е казал да погледне през шпионката — предположи тя. — Очевидно е била жена му, защото Кениън се е опитвал да я защити.

— Точно така. Забележи също, че според транскрипцията между тези последни реплики и изстрела е имало две минути мълчание. Какво друго би могъл да прави, освен да чака, докато тя се появи, за да открие тялото почти веднага след изстрела?

— Така изглежда — съгласи се Уинстън. — Ами това, че хората от бюрото са подслушвали? Мислиш ли, че убиецът не е знаел за тях?

— Не съм сигурен. Едва ли. Смятам, че просто е имал късмет. Но може да е допускал, че има някаква вероятност къщата да се подслушва. Възможно е тъкмо затова да е казал онова за каноли. Просто малко подвеждане, за всеки случай.

Маккейлъб довърши портокаловия си сок и остави чашата обратно в мивката.

— Добре, значи с него се е провалил — каза Уинстън. — И се е върнал към списъка от ЦОТКО. Следващото име, което е избрал, е моят човек, Джеймс Кордел.

Маккейлъб я остави да го осмисли. Знаеше, че колкото повече от загадката решава сама, толкова по-склонна ще е да повярва на цялата му теория.