Майкъл Конъли - Кръв

— Ясно. Вече ми го каза. Каква беше разликата, около половин минута, нали така?

— Трийсет и четири секунди. Според записа от магазина, Добрият самарянин е съобщил трийсет и четири секунди преди убийството.

— Но нали Уолтърс или Аранго ти е казал, че не са проверявали часовника на камерата. Просто са приели, че не е точен, тъй като навярно го е сверявал старецът — господин Канг.

— Точно това са приели. Но не и аз.

Маккейлъб върна записа до момента, в който се виждаше часовникът на Кюнгуон Канг, докато ръката му беше протегната върху щанда. Пусна го на бавни обороти, като превърташе назад-напред, докато на лентата се появи съответният час. Маккейлъб отново натисна пауза. После извади от чантата си снимката.

— И така, ето какво направих. Сравних времето, за да разбера кога точно се е случило това. Видя ли часовника?

Тя кимна. Маккейлъб й подаде снимката.

— Помолих един приятел, който е вършил работа за бюрото, да изчисти образа. Ето снимката. Както сама можеш да се убедиш, часовникът на стареца и този на камерата показват едно и също време. До секунда. Господин Канг трябва да е сверил часовника на камерата по своя. Съгласна ли си?

— Да. Двата часовника показват едно и също време. Какво означава това?

Маккейлъб вдигна ръка и й даде знак да почака. После извади бележника си и погледна хронологията на събитията.

— Сега знаем, че според часовника на Главния комуникационен център Добрият самарянин е позвънил в 22:41:03 ч: — трийсет и четири секунди преди убийството според часовника на камерата. Разбираш ли?

— Да.

Той й разказа за посещението си в магазина и после в дома на Канг, където му бяха показали часовника. Обясни й, че никой не го е пипал след убийството.

— После позвъних в ГКЦ, поисках им точно време и го сравних с часовника. Той избързваше само с четири секунди. Това означава, че в момента на убийството часовникът на камерата е бил само е четири секунди напред.

Уинстън свъси вежди и се наведе напред, като се мъчеше да не изостава от обясненията му.

— Това означава, че…

Тя не довърши.

— Означава, че между часовника на камерата и този в ГКЦ почти няма разлика — само четири секунди. Така че, когато в 22:41:03 ч. Добрият самарянин съобщил за убийството, часовникът на камерата в магазина е показвал точно 22:41:07 ч. Разликата е била само четири секунди.

— Но това не е възможно — поклати глава Уинстън. — Тогава убиецът още не е бил стрелял. Оставали са трийсет секунди. Глория дори още не е била в магазина. Навярно тъкмо е паркирала.

Маккейлъб замълча. Реши да я остави да си направи заключенията. Знаеше, че въздействието ще е по-силно, ако сама стигне до същите изводи.

— Значи така — каза Уинстън, — онзи тип, онзи Добър самарянин трябва да е съобщил преди самото убийство.

Маккейлъб кимна. Забеляза, че погледът й става все по-напрегнат.

— Защо да го прави, освен ако… не е знаел. Освен ако не е знаел, че ще ги убие. Той е… по дяволите… той трябва да е убиецът!

Маккейлъб отново кимна, но този път с доволна усмивка на лице. Знаеше, че тя вече е в неговата кола. И че скоро ще надуят газта до дупка.

— Обмислил ли си го, проверил ли си дали всичко съответства?

— Горе-долу.

— Тогава ми обясни.

Маккейлъб стоеше в камбуза и си наливаше чаша портокалов сок. Уинстън беше отклонила предложението му да пийне нещо. Адреналинът не й позволяваше да седи на едно място. Маккейлъб познаваше това чувство.

— Почакай малко — отвърна той.

После изпи сока на екс.

Извинявай, струва ми се, че днес кръвната ми захар се поразмърда. Ядох прекалено късно.

— Добре ли си?

— Да. Сокът ми дойде добре.

Той остави чашата в мивката и се облегна на кухненския плот.

— И така, ето как го виждам. Започваш с господин Х, някой, когото за момента приемаме за мъж. Този човек се нуждае от нещо. От нов орган. Бели дробове, бъбрек, черен дроб, може би костен мозък. Или от роговица, но това е малко вероятно. Трябва да е нещо, което си струва убийството. Нещо, без което може да умре. Или ако наистина е роговица — без което ще ослепее.

— Ами сърцето?

— И то е в списъка, но нали знаеш, аз получих сърцето. Така че го зачеркни, освен ако не си сред тези, които смятат, че аз съм господин Х.

— Продължавай.

— Този тип, Х, има пари и връзки. Достатъчно, за да наеме убиец.

— Връзки с организираната престъпност.

— Възможно е, но не е задължително.

— Ами „Не забравяй за каноли“?

— Не зная. Много мислих за това. Прекалено е ефектно, за да го свържеш с истинската организирана престъпност, не смяташ ли? Навежда ме на мисълта, че е опит за отклоняване на вниманието, но засега това е само предположение.